Хранителните инфекции изискват специфични изследвания

С проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, разговаря Георги Георгиев

- Проф. Кантарджиев, през последните дни усилено се заговори за т.нар. болест на хладилника. Какво е всъщност това заболяване?
- Болест на хладилника е вероятно някакво българско понятие, което аз за първи път чувам. Става дума за цяла група инфекции, които са причинени от микроорганизми - листерия моноцитогенес, йерсиния псевдотуберкулозис и йерсиния ентероколитика. Те, за разлика от повечето микроорганизми, могат да се развиват в хладилни условия. За съжаление в нашата страна тези инфекции от години се игнорират, диагностицират се лошо или въобще не се диагностицират.

Листерия моноцитогенес е причинител на листериозата. Това е тежка системна инфекция с температура. Много е опасна за бременните, защото води до сериозни усложнения на бременността и има вероятност за малформации при плода. Листерия моноцитогенес и листерия иванови са чревни инфекции, които могат да се предадат чрез млякото. Когато го съхраняваме в хладилник, в него не се размножават стафилококи и други организми. Но ако има пропуски при пастьоризацията, е много опасно да се консумира. На малки деца и на бебета е абсолютно забранено да се дава непреварено мляко.

Правилно е да го варим и преди да го добавим към кафето си например. Йерсиния псевдотуберкулозис и йерсиния ентероколитика също са организми, които се развиват при ниска температура. Именно затова най-важно е зеленчуците да се измиват преди консумация, след като са били съхранявани в хладилник. Това важи особено за салатите. Преди години са известни няколко големи взрива от йерсиниоза, свързана с хранителни продукти и съхранявани в складове зеленчуци. Свидетели сме били и на бумове на листериоза, пренесена от варен свински език, съхраняван в хладилник.

- Споменахте, че тези микроорганизми предпочитат ниски температури. Има ли значение сезонът за тяхното разпространение?
- Всичко е въпрос на хранително съхранение и на хранителна верига. Сезонът е без особено значение.

- Говори се, че в момента има бум на йерсиниоза  – девет случая за няколко месеца срещу пет за последните три години. Каква може да е причината?
- Не е точно така. Йерсиниозата е сравнително чест причинител на чревни инфекции. По честота на разпространение се нарежда веднага след салмонелите, кампилобактериозата и шигелите. Проблемът е, че не се търси и не се диагностицират случаите. За да се изолира и да се докаже йерсинея ентероколитика, трябва да се изчака 48 часа след първичната посявка. След като се отхвърлят салмонела и шигела през първите 24 часа, трябва да се изчака още толкова, за да се докаже йерсиния ентероколитика.

През последните 20 години диагнозата на предаваните чрез храни инфекции много бе занемарена - не се регистрират случаи, не се изследват микробиологично. Това обаче не означава, че заболяванията ги няма. Защото нито хигиената се е подобрила, нито храните са станали по-здравословни. Напротив!

- И все пак каква е симптоматиката, която подсказва заболяването?
- Протича с диариен синдром.

- Който може да се отдаде и на други причини...
- Ще припомня случая от Сливен, когато се разпространи информация, че става дума за стафилококова инфекция. Оказа се, че щамовете от супата не са токсигенни и не отговарят на щамовете, открити при пациентите. На практика нямаме никакви доказателства, че става дума за токсикоинфекция. А в медиите бе пусната друга информация. 
Затова е необходимо да имаме професионализъм в проследяването и разшифроването на инфекциите, свързани с храни. Наред с това е нужна много висока лабораторна и медицинска култура. Изводите без направени изследвания само намаляват авторитета на държавните институции пред населението. 

- Как се лекува йерсиниозата?
- При всички тези инфекции на първо място се прилага антибиотикът доксициклин, а през последните години се налага и ципрофлоксацин. Това са препаратите, които най-добре действат.

- Дълго ли продължава самото лечение?
- Ако се вземат съответните мерки и заболяването бъде овладяно навреме, лечението не е сложно. В никакъв случай обаче не бива да се разчита на самоизчистване и да се прилага самолечение, защото по това време болният ще зарази всички около себе си.

- А кой провежда терапията?
- В обучението по медицина са включени 61 от т. нар. регистрируеми заболявания. Всеки лекар трябва да познава тези болести, за да се изпраща материал от пациента за микробиологично изследване. Само така може да бъде ограничено тяхното разпространение, а не като се закриват лаборатории и се създава целенасочен хаос. Изследванията трябва да се извършват от квалифицирани хора. Инфекциозните болести и инфекциите не намаляват, ако не се поставя точна диагноза и не се лекуват правилно. А последствията могат наистина да бъдат фатални. И в момента сме свидетели колко много хора умират от усложненията на грипа например – десетки хиляди всяка година. Затова трябва да се обърне повече внимание на диагностиката и да се знае, че това е важно.

 

Сподели във Facebook