Инсулт и последици, има ли обратен път?

В света годишно 17 млн. души получават инсулт и 6 млн. от тях умират. Рискът нараства с възрастта, като на всеки десет години след 55-годишна възраст той се удвоява. По световна здравна статистика 72% от всички инсулти се случват след 65 години. България е от страните, които оглавяват черната статистика с най-висока смъртност от мозъчен инсулт в Европейския съюз. От инсулт у нас умира всеки пети-шести мъж и всяка четвърта-пета жена, като смъртността от мозъчносъдови заболявания през 2013-а е нараснала с  3,1 на 100 000 население в сравнение с 2005 г.

Мозъчният инсулт е един от най-значимите световни здравни проблеми сред възрастното население. Днес в индустриализирания свят инсултът е втората по честота причина за смърт и най-честата за инвалидизиране сред възрастното население, голям консуматор на обществени ресурси със сериозни финансови последствия.

При голяма част от пациентите, преживели инсулт, е нарушена тяхната активност като проява на остатъчни функционални, когнитивни и психични промени, които са от съществено значение за социалните, професионалните и семейните взаимоотношения. Едно от най-сериозните усложнения, което води до ограничаване на ежедневните дейности на пациентите, е слединсултната съдова деменция. До 64% от лицата, преживели инсулт, имат когнитивни нарушения в различна степен (нарушения във възприемането, обработката и осъзнаването на информацията в мозъка), а при една трета от тях се развива деменция. Така наречените “тихи инсулти“ имат съществено значение за когнитивния упадък при възрастните хора.

Съдовата деменция е втората по честота при лицата от третата възраст след болестта на Алцхаймер.

Важно е да се подчертае, че не при всички пациенти, преживели инсулт, се развива деменция и че в значителна част от случаите слединсултната деменция е обратима. Правилната оценка и проследяване на когнитивните функции позволяват диагностициране на началните и сравнително леки когнитивни нарушения, при които е възможно ефективно лечение. Своевременната и точна диагноза на тези прояви след прекаран инсулт е изключително важна за по-нататъшното правилно лечение, рехабилитация и проследяване.  

Диагностицирането изисква получаване на достатъчно информация от пациента и от негови близки за нарушения на паметта, свързани с близки събития, за нарушение в ориентацията – за време и място, за трудности в назоваването на предмети, за проблеми с планирането на дейности и при решаване на проблеми от различен характер; за промени в настроението и поведението – депресивност, тревожност, апатия, за нежелание за социално общуване и за затруднения в ежедневните дейности. Много съвременни тестове, методи и апаратура позволяват цялостно изясняване на картината.

Ранното и адекватно диагностициране и лечение на когнитивните нарушения има потенциала не само да отсрочи, но и да предотврати тежките стадии на деменция, свързани с пълна загуба на автономията на болните.

Не по-малко важно е обаче ранното идентифициране на индивидите с повишен риск за развитие на деменция, което може да помогне за значимо снижаване на заболеваемостта, както и на сериозните медико-социални разходи, свързани с грижите за болните с проявена деменция.

Модерните медицина и фармация предлагат ефективни методи и препарати за повлияване на когнитивните нарушения в различни стадии. Такъв препарат е Мемостор - уникална комбинация  от съставки, който подпомага възстановяването при слединсултен когнитивен дефицит, като има потенциала и да забави нормалното стареене на мозъка, да го предпази от преждевременни паметови нарушения и от многото опасни последици от стрес.

Препаратът  подпомага пъргавината на ума, познавателната функция и умствената дейност, концентрацията, способността за запаметяване, учене и разсъждение. Комбинацията от съставки на Мемостор – уридин, цитидин, глутамин, желязо и пантотенова киселина, стимулира ефективно метаболизма на нервната клетка: спомага създаването на нови връзки между невроните и поддържането на клетъчните структури, компенсира енергийното изчерпване, подпомага регенерацията на увредени неврони, важни за загубата на паметта, подобрява вниманието. Като цяло комплексът е важна подкрепа за умствената активност, подобрява насищането на мозъка с кислород, подпомага възстановяването на нервни клетки и на връзките между клетките в различни корови зони. Същевременно редуцира стреса, често водещ до когнитивни нарушения.                                                                                                                             Резултатите от приложението на Мемостор показват убедително подобрение на краткосрочната памет и ежедневните дейности, налице са доказателства за чувствително подпомагане на възстановителните процеси след прекаран инсулт.