Истината за хляба

Зърнените храни съдържат огромно количество полезни вещества, жизнено необходими на човешкия организъм. Важно е обаче да знаем какви да са те и по колко да употребяваме.

За хляба отдавна се водят спорове – бял или черен да бъде, пълнее ли се от него, вредна ли е маята и т.н. Според диетолозите, ако избираме подходящия хляб и не превишаваме дневната норма на употреба, той ще донесе само ползи за здравето ни.

Кои са най-разпространените схващания за хляба и какво е мнението на специалистите

1. Най-добре е съвсем да се откажем от хляба

Зърнените култури съдържат много полезни вещества. На първо място са витамините Р, Е и от групата В. Следват микроелементите калий, магнезий, цинк, желязо, йод, фосфор, както и целулоза, която е безценна за микрофлората на човека. Всичко това се съдържа в обвивката на зърната и в техния зародиш, но при получаването на бялото брашно те се изхвърлят. В резултат такъв хляб не носи никаква полза, а само калории.

Затова гледайте състава на хляба – колкото е по-прост, толкова по-добре. Ориентирайте се към продуктите от грубо брашно, пълнозърнестите или с добавени трици.

Важен е и начинът на приготвяне на тестото. Особено ценен е хлябът, замесен със закваска, тъй като тя го обогатява с млечнокисели бактерии, изключително необходими на стомашно-чревния ни тракт. Употребата на такъв продукт влияе благотворно и върху нервната система, състоянието на косата, кожата и ноктите.  

За съжаление много производители добавят в хлебните изделия подобрители на вкуса, консерванти, различни аромати, използват химически избелено брашно. Целта е такъв хляб да бъде продаден – той не изсъхва, не мухлясва в продължение на дни и дълго остава пухкав и апетитен. Затова намерете производител, на когото се доверявате, но не се отказвайте напълно от хляба.

2. Трябва да се яде само току-що изпечен хляб

Ако хлябът е излязъл току-що от фурната, той често образува бучки, които трудно попиват стомашния сок и също така трудно се смила. Не толкова пресният хляб значително по-бързо се преработва в стомашно-чревния тракт. Диетолозите съветват, ако искаме да извлечен полза от хляба, да купуваме вчерашен и да спазваме дневната норма.

3. Ръженият хляб е по-полезен

И ръженият, и пълнозърнестият хляб имат своите противопоказания. Те не се препоръчват на хора с храносмилателни проблеми, с метеоризъм, при обострена язва или при жлъчно заболяване. Препоръчва се ръженият хляб да не се яде пресен, а най-добре да е препечен. Така се намалява неговата киселинност.  

Колко хляб на ден е препоръчително да се яде:

• Деца до 3 години – не повече от 100 г
• 4-6 години – 150 г
• 7-10 години – 220 г
• 11-13 години – 300 г
• Момичета на 14-17 години – 300 г
• Момчета на 14-17 години – 400 г
• Жени и мъже (18-59 години), занимаващи се с умствен или лек физически труд – 250-300 г
• Работници, упражняващи среден по тежест труд – 250-300 г
• Мъже, заети с тежка физическа работа – 500 г
• Възрастни хора (на 60 и повече години) – 150-200 г