.jpg)
Желаните гости в храносмилателния тракт
През последните години активно на дневен ред сред медиците излиза връзката между добрия общ имунитет и състоянието на храносмилателната система. На какво се дължи този интерес е въпросът, с който се обърнахме към доц. Мариана Маринова от Университетската педиатрична болница в София.
Обикновено когато става дума за храносмилателна система, повечето хора имат предвид само функцията й да преработва и усвоява храната. Има и друга, изключително важна за организма, роля. Храносмилателната система представлява бариера срещу микроорганизми и всички вредни вещества, които неминуемо поемаме с храната и течностите.
Тази бариера има механична част – епителният слой, моториката на храносмилателния тракт, стомашният сок. Най-малко известна е имунологичната функция на храносмилателната система. Тя се свежда до две неща – имуноглобулин А, който се съдържа както в кръвта, така и в лигавиците, и второ - чревната флора.
Там микроорганизмите са три вида – патогенни, които разболяват, условно патогенни, които само при определени условия биха могли да имат неблагоприятно влияние, и третата група са желаните гости в храносмилателния тракт. При новороденото той е напълно стерилен, като последващото поселване с микроорганизми зависи от начина на раждане. При естественото това става по-бързо, при родените със секцио и при недоносените е забавено. Освен това микроорганизмите, които поселяват дебелото черво, се различават при естествено и при изкуствено хранените бебета.
И именно това е едно от най-големите предимства на кърменето – защото чрез него се поселява щам, основен противник на условно патогенните микроорганизми.
„Добри”, най-общо казано, са млечнокиселите бактерии, чиято роля е защитата срещу вредните или потенциално вредните микроорганизми. Получава се по две линии. От една страна, като се поселят в храносмилателния тракт, тези полезни микроорганизми отнемат жизнено пространство от вредните. Освен това отделят вещества, които потискат опасните бактерии.
Много важно - колкото и непознато да е за повечето хора може би – е, че тези микроорганизми подпомагат и смилането на храната. Например те стимулират ензима лактаза, който е незаменим за разграждането на млечната захар. Освен това са важни за производството в организма на някои витамини – на първо място витамин К, но също и на витамин В, улесняват усвояването на калция и, разбира се, подпомагат изхвърлянето на нежелани химически елементи. Пробиотиците стимулират производството в организма на имуноглобулин А, за чиято важна защитна функция споменах по-горе.
Те са живи микроорганизми, които, добавени в храната, подобряват микробния баланс в храносмилателния тракт. За да действа пробиотикът, той трябва да бъде поселен изцяло в храносмилателния тракт. Има три условия, за да е налице очакваният ефект на пробиотиците. Първото е микробното число да е достатъчно високо, второ – преминавайки през стомаха, микроорганизмите да останат живи, най-важното е, когато достигнат дебелото черво, да запазят размножителната си способност.
