.jpg)
Жените избягаха от тиранията на биологичния часовник
Тенденцията към късното майчинство –обикновено определяно като раждане след 35-годишна възраст – често се представя като победа на технологиите над биологичния часовник.
Преди появата на противозачатъчните жените нямаха друг избор, освен да раждат деца в тийнейджърска възраст или в началото на 20-те си години. При наличието на хапчета против забременяване те вече получиха възможност да предпочитат кариерно развитие пред раждането на дете. А новите технологии, като инвитро оплождането, донорството и замразяването на яйцеклетки, освободиха жените от тиранията на биологичния им часовник. Неотдавна сп. Newsweek обяви в заглавието си, че сега жените могат да “замразят” биологичния си часовник, а от корицата на BusinessWeek бе отправен призив “Замразете яйцеклетките си и дайте свобода на кариерата си”.
Историята показва обаче, че най-добрата възраст за раждане не зависи само от биологичния часовник, но и от съвременната култура и икономика.
Промените през ХХ век
В началото на века специалистите предупреждаваха жените да не раждат, докато не навършат поне 24 години, защото в противен случай има опасност децата им да страдат от физиологичната им и емоционална незрялост. В същото време те ги призоваваха да не отлагат майчинството прекалено дълго заради опасността от стерилност.
В края на 20-те години на миналия век двойките, които стават родители скоро след сватбата, са били обект на клюки и осъждане. Едва след Втората световна война ранното родителство се превръща в обществена норма. Силната икономика и нарастващата популярност на семейството доведоха до ранни бракове и бейби бум, който продължава почти 2 десетилетия. През 1957 г. ражданията сред тийнейджърите достигна най-високи цифри – 96,3 от 1000 родилки са били между 15- и 19-годишни. За сравнение този процент обикновено е 26.6 тийнейджърки от 1000 родилки. Следвоенната тенденция към ранно майчинство, което се възприема като следствие на някаква биологична неизбежност, всъщност представлява една културна аберация.
Икономически предпоставки
Дискусията за закъснялото майчинство започва през 70-те години на ХХ век, когато средната възраст на първото раждане започва да се увеличава драстично. Броят на жените, които стават майки на 30-34-годишна възраст, почти се удвои, а към 1986 г. се увеличи със 140% в сравнение с 1970 г. Тогава майчинството след 30-годишна възраст се превръща в норма за средната класа. До 2013 г. тази тенденция се засилва още повече и сега 30% от 1000 жени раждат за първи път след 30-годишна възраст.
Причините за това явление се свързват с новите противозачатъчни средства и с втората вълна на феминизма, но има и трета причина – спадът в икономика.
През 1970 г. се комбинират неудържима инфлация и стагнация на растежа. Реалната стойност на заплатите пада драстично. В тази среда желанието на жените от средната класа да работят вече не е продиктувано от стремеж към еманципация, а от икономическа необходимост. Една заплата вече не стига за поддържане на статут на средна класа и се налага и двамата родители да работят.
Връщането към късната бременност не е драматично скъсване с миналото, а продължение на една тенденция, която започва преди Втората световна война. Отлагането на родителството с цел да се инвестира повече време в образованието и кариерното развитие се превръща в предпочитана практика за оцеляване в условията на един все по-конкурентен пазар.
Късното раждане предизвика реакции сред обществеността. През 1978 г. във в-к The Washington Post за първи път се появи изразът "биологичен часовник" и бе обърнато внимание на дилемата пред жените, които отлагат майчинството. Тази тема стана много популярна в медиите след като през 1982 г. в New England Journal of Medicine бе отправено предупреждение, че женската плодовитост спада рязко след 30-годишна възраст.
Спасението е в репродуктивните технологии
Жените, които са изчаквали твърде дълго, за да имат деца, бяха "спасени" от изобретателността на репродуктивните технологии и започнаха да раждат на по-късна възраст. Предполага се, че жените, които искат да родят след 30- или дори 40-годишна възраст, почти винаги трябва да прибягват до репродуктивните методи, за да заченат, но това не е вярно. Плодовитостта е силно индивидуална и зависи и от двамата партньори. Истината е, че засега не е известна точната граница, след която плодовитостта намалява. Няма определена граница за забременяване, която да се отнася за всички жени.
Безспорно технологичните възможности за забавяне на бременността са голямо постижение, което дава възможност да се избегнат биологичните ограничения. Карл Джераси, бащата на противозачатъчните, наскоро прогнозира, че до 2050 г. всички жени ще замразяват яйцеклетките си и ще прибягват до инвитро метода, за да се възпроизвеждат. Може би новите поколения действително ще имат възможност да забавят бременността за неопределено време и без последствия. (ЖД)
