Как се диагностицира и лекува алергичният ринит

Алергичният ринит (АР) е широкоразпространено заболяване, като честотата му непрекъснато се увеличава. В световен мащаб засяга между 10 и 25% от населението. По статистически данни страдащите от АР у нас са 17 – 18%. Сенната хрема (поленова алергия) е един от подвидовете на алергичния ринит. Смята се, че засяга 1 на всеки 5 души в някакъв етап от живота. Проявява се обикновено в месеците между март и септември.

Освен алергични, при възрастните хора се наблюдават и други причини за поддържане или възникване на симптомите – употреба на медикаменти, хормонални причини, въздействие на фактори от работната среда, експозиция на иританти (дразнители) и други.

Кога да търсите лекар

Посетете личния си лекар, ако:

• имате АР и симптомите ви се влошават;

• оплакванията нарушават съня, пречат на всекидневните дейности или влияят неблагоприятно на представянето ви на работа или в училище;
• имате друго състояние, което може да влоши протичането на АР (астма, чести инфекции на синусите).
• лекарствата за алергия, препоръчани в аптеката, не осигуряват облекчение или причиняват досадни странични ефекти;
• не сте сигурни на какво се дължат оплакванията ви.

Как се установява?

Диагнозата обикновено се основава на оплакванията и на всички възможни отключващи фактори, които може да сте забелязали. 

„Списъкът от симптоми е първата стъпка към диагнозата“, казва д-р Мариана Мандажиева, алерголог в Медицински център „Искър“ – София.

Детайлната анамнеза (получаване на информация от пациента или от неговите близки) има особено важно значение за поставяне на диагнозата. Важни елементи включват оценка на характера и продължителността на симптомите, възможни причини за възникване на оплакванията, отговора към прилаганите медикаменти, придружаващи заболявания, фамилната история за алергични заболявания, излагане на въздействия на околната и професионалната среда. Особено важно е да се установи дали има връзка между контакта с определени специфични алергени и появата на оплаквания – като например излагане на полени навън, плесени по време на работа на открито, контакт с определени животни, домашен прах при почистване. 

За да се постави диагнозата алергичен ринит, е необходимо наличие на два или повече от следните симптоми – кихане, носен сърбеж, водниста секреция, запушване на носа +/_ конюнктивит повече от 1 час в повечето дни, пояснява УНГ специалистът д-р Надя Сербезова.

Ако причината за вашето състояние не е съвсем ясна, може да бъдете насочени към тест за алергия.

АР се установява чрез:

• кожно-алергичен тест;
• кръвни тестове с алергенни екстракти за доказване на наличието на специфични IgE антитела;
• молекулярна алергологична диагностика.

Какво представлява кожният прик тест?

Златният стандарт за диагностика е кожно-алергичното тестуване посредством прик тест (чрез убождане) с алергенни екстракти. По този начин се открива наличието на IgE антитела в кожата срещу специфичните причинители на алергията. Как се прави тестът? Върху кожата се нанася лека драскотина с помощта на игла, напоена с предполагаемия алерген. Ако човек е чувствителен към веществото, зоната ще стане червена, сърбяща и раздразнена за 15 до 30 минути. Тестването обикновено се извършва от вътрешната страна на ръката или гърба.

Кожният прик тест е безболезнен и ефективен начин да определите кои алергени причиняват вашите симптоми.

Кръвни тестове

Правят се при малки деца, в случаи на кожни заболявания на мястото на кожното тестуване (предмишница или гръб) и когато е невъзможно да се спре лечението с антихистамини.

Молекулярна диагностика при АР

Това е скъп метод, който се прилага само в определени случаи.

Д-р Мандажиева обяснява, че при някои пациенти алергията протича тежко, има припокриване на няколко поленови вида, като оплакванията обхващат два или три сезона (пролет, лято и есен). Симптомите се причиняват от различни алергени, но е важно да се установи кой от тях е водещ и причинява най-изразени, най-продължителни симптоми. В тези случаи се налага извършване на молекулярна диагностика за определяне на сенсибилизация към отделни алергенни компоненти.

Представлява кръвен тест, който се прави само в определени лаборатории. 

Какви усложнения могат да настъпят?

Алергичният ринит може да доведе до усложнения в някои случаи. Те включват:

• понижено качество на живот;

• лош сън – симптомите на АР могат да ви държат будни или да затруднят заспиването. Това от своя страна може да доведе до умора и общо неразположение;
• влошаваща се астма. АР може да влоши кашлицата и хриповете при това заболяване;
• влошаващ се атопичен дерматит;
• носни полипи – необичайни, но неракови (доброкачествени) торбички с течност, които растат в носните проходи и синусите;
• синузит – инфекция, причинена от назално възпаление и подуване, което предотвратява изтичането на секрет от синусите;
• инфекция на ухото – при децата АР често е фактор за инфекция на средното ухо (отит на средното ухо);
• дисфункция на Евстахиевата тръба.

Какво е лечението?

Доц. Светлан Дерменджиев, началник на Отделението по професионални болести с дейност по клинична алергология към УМБАЛ „Свети Георги“  – Пловдив, уточнява, че то е индивидуализирано. Лечението на всеки пациент е съобразено както с основното му заболяване, в случая с ринита, но се отчитат и редица други фактори, като например възраст, пол, непоносимост към лекарства, наличие на придружаващи заболявания, назначено лечение по повод тези съпътстващи заболявания или операции.

Съветът на доц. Дерменджиев към страдащите от алергичен ринит е да се консултират с алерголог или оториноларинголог. Колаборацията между двете специалности гарантира точното и навременно поставяне на диагнозата и очаквания добър ефект от назначеното лечение.

Специалистът отбелязва, че следва да се вземат предвид и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на АР следва да се извършват съвместно от специалисти по алергология и професионални болести. 

За оптимално лечение се прилагат 3 основни стратегии:

• избягване на алергена;
• медикаментозна терапия;
• специфична имунотерапия.

Разбира се, необходимо е и правилно обучение на пациента или родителите.

Избягване на контакта с алергена

Поради широкото разпространение на външните алергени мерките за избягването им са доста трудни. Препоръчва се да не се излиза навън по време на високата поленова концентрация – през сухи, слънчеви и ветровити дни, най-вече сутрин, колкото е възможно да се държат затворени прозорците на къщите или колите по време на поленовия сезон, вземане на душ след пребиваване на открито, избягване на тревни площи, поленови филтри за колите.

При целогодишните алергични ринити основните алергени са кърлежите (акарите) в домашния прах. Мерките, които могат да се вземат, са намаляване на влажността в къщата, добро проветряване, махане на килимите, възглавниците и дюшеците да се облицоват със специални калъфи, влажно забърсване на повърхностите, използване на акарациди веднъж на 2-3 месеца за килимите.

При установяване на алергия към домашни животни е най-добре те да бъдат отстранени. Използване на инсектициди срещу хлебарки.

Строго се препоръчва да се избягва експозицията на алергени от работната среда (метали, химични съединения, растителен прах, животински продукти и др.) при професионалния алергичен ринит.

Необходимо е да се избягват излагането на цигарен дим, силни парфюми и миризми, резки смени на температурата, замърсен въздух на обществени места.

Медикаментозно лечение

То цели да се блокира действието на хистамина, като основен медиатор на алергичната реакция, да се потисне алергичното възпаление, да се намали отокът на носната лигавица, както и да се ограничи повторната поява на оплакванията. 

За лечението на алергичния ринит се използват следните групи медикаменти:

• Н1 антихистамини;
• Глюкокортикостероиди (биват интраназални и орални);
• Деконгестанти;
• Кромогликати;
• Антихолинергици;
• Антилевкотриени.

Антихистамини – задължително лекарство в домашната аптечка

Алергиите засягат все повече и повече хора на всякаква възраст по целия свят. Наличието на антихистамини в дома може да помогне до срещата с лекаря, да спаси дори живот.

Н1 антихистамините са едни от основните медикаменти, които се използват за лечението на алергичния ринит. Най-голям е ефектът им върху сърбежа, кихането и секрецията, а най-малък върху възпалителния оток. Поради това, че не повлияват достатъчно отока, се комбинират с деконгестанти.

Антихистаминовите лекарства се предлагат с и без рецепта. Те действат, като блокират хистамина, който тялото освобождава по време на алергичен отговор. Антихистамините се предлагат под формата на таблетки, сиропи, капки за очи, спрейове за нос и инхалатори. 

Някои антихистамини могат да причинят сънливост. Четете внимателно листовката или се консултирайте с лекар. Избягвайте алкохола, особено ако ще шофирате.

„В съвременното лечение на алергичния ринит се прилагат новата генерация Н1 антихистамини, при които няма седативен ефект. Действието им е бързо. Дозират се еднократно през деня“, посочва д-р Сербезова.

Деконгестанти

Тези лекарства облекчават симптомите, свързани със запушения нос, подпомагат отбъбването на лигавицата. Можете да ги приемате през устата (предлагат се под формата на таблетки или сироп) или да използвате спрей за нос.

Деконгестантите могат да повишат кръвното налягане и да причинят главоболие, проблеми със съня и раздразнителност. Назалните деконгестанти могат да предизвикат пристрастяване, ако се използват повече от пет дни. Не забравяйте да се консултирате със специалист, преди да  започнете прием.

Кортикостероидни спрейове за нос

Те намаляват възпалението и облекчават симптомите на АР. Страничните ефекти включват главоболие, дразнене и кървене от носа и кашлица.

Имунотерапия

Целта на това лечение е да помогне на тялото да се научи да толерира алергени. Специфичната имунотерапия може да бъде подкожна, назална или сублингвална. Назначава се от алерголог. Използват се стандартизирани препарати.

Прилага се при пациенти, при които няма добър контрол на симптомите посредством медикаментозното лечение, или при такива, които не желаят да приемат лекарства.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.