Кърлежът се вади лесно? Шансът да ви е заразил е по-голям
Д-р Диляра Маринова завършва медицина през 2018 г. в София. От началото на април 2019 г. е част от екипа на Катедра „Инфекциозни болести“ към Военномедицинска академия.
Д-р Маринова избира да се учи от едни от най-големите имена в родната медицина. Споделя, че клиниката, в която работи, се ползва с висок авторитет в областта на инфекциозните болести и има възможност да се реализират най-съвременните диагностично-лечебни технологии, учебно-преподавателски методи и научно-изследователски открития.
Д-р Маринова е офицер – лейтенант в Българската армия от 2019 г.
Член е на Българския лекарски съюз.
Д-р Маринова, навлязохме в сезона на кърлежите. Безобидни ли са ухапванията им?
Не съвсем, защото има болести, които могат да се пренасят. Затова е задължително да се направи консултация с лекар, а след това мястото на ухапване трябва да се проследява. Най-важното е да се знае какъв е кърлежът.
Има ли части от човешкото тяло, които кърлежите „предпочитат“?
Да. Кърлежите обичат тъмно, топло и влажно. Това обикновено са окосмените части на тялото. Добре е след разходка да проверяваме за кърлежи по ръба на скалпа, глезените, около кръста, бедрата и т.н. Искам да отбележа, че понякога могат да ни ухапят и нимфи (това са кърлежите в среден стадий на развитие, преди да се превърнат във възрастни). Нимфите са много малки по размер, дори и когато са нахранени (около 1-2 мм) и трудно се забелязват. На цвят са изцяло черни (по-специално нимфите на кърлежите Ixodus Ricinus, които са най-често срещаните в нашия ареал).
Ако кърлежът е преносител на инфекциозно заболяване, каква е симптоматиката и кога се проявява тя – след дни, месеци?
Различните кърлежи, срещащи се в нашия регион, пренасят различни болести. Един кърлеж може да пренася няколко заболявания, може да не пренася и нито едно – това няма как да го знаем предварително. Ако човек знае за ухапване от кърлеж и след няколко дни, седмици, дори месец се появят оплаквания от типа на обрив, температура, неврологични симптоми, ставни оплаквания, нека посети лекар.
За някои от болестите има специфични обривни синдроми (Лаймска болест, Марсилска треска). Други са с по-неспецифични симптоми.
Кои са най-честите болести, които кърлежите пренасят. Ами най-страшните – лесно ли се разпознават и лекуват?
Кърлежите могат да пренасят бактериални, спирохетни, вирусни и паразитни инфекции. Най-разпространените за нашия регион са например Лаймската болест, Марсилска треска. При животните имаме възможност да изследваме и за бабезиоза и ерлихиоза. Среща се и Ку-треска понякога Туларемия, Кърлежов енцефалит, рядко – Кримско-Конго хеморагична треска, Хеморагична треска с бъбречен синдром и др.
Избягвам да слагам определение „страшна“ за някоя болест. Страшно е обикновено тогава, когато не знаем какво става. Специалистите по инфекциозни болести и личните лекари са достатъчно подготвени, за да могат бързо да определят диагнозата и съответното лечение.
Тези инфекциозни болести се разпознават лесно в класическия си вариант (особено ако има някой от специфичните обриви) – комбинацията от симптоми като температура, главоболие, обрив и данни за ухапване от кърлеж лесно ни насочват към диагнозата. Лечението невинаги е леко и лесно. Важното е да е своевременно и добре планирано, съобразено с пациента. Понякога се налагат няколко курса на лечение.
За заразяването има ли значение, колко време кърлежът е престоял впит в тялото?
Да! Много е важно кърлежът да бъде премахнат възможно най-скоро. Колкото повече време престоява, толкова повече се увеличава рискът да ни зарази.
Налагат ли се изследвания?
След ухапване от кърлеж, ако в рамките на два месеца не се появят оплаквания от страна на ухапания, не е нужно здрав човек да се изследва.
Правилно ли е или не мазането на кърлежа със сапун, олио и т.н. при вадене?
Категорично не. При намазване със сапуни, олио, спирт и каквото друго се сетите кърлежът дори и да не се нахранил, може да повърне бактерии в мястото на ухапване и да се заразим собственоръчно
Как се вади кърлеж? Има ли тънкости?
Кърлеж се вади:
- Веднага, когато го видим! Ако имаме възможност това да се извърши от лекар – е най-добре, но в никакъв случай не е задължително. Важното е да е своевременно.
- Най-добре е да се използва инструмент като пинсета, с която да можем да захванем кърлежа за главата, без да смачкваме тялото. Добре е кърлежът да се захване здраво с пинсетата, максимално близо до кожата. Опитната ръка с добър инструмент може да го извърши бързо и безболезнено. Не се прилагат анестетици. Дори и хоботчето да остане в раната, трябва да се отстрани, но това не е притеснително, ако не стане веднага. Колкото по-трудно излиза един кърлеж – толкова по-добре. Това означава, че още не се е нахранил и шансът да е предал болест е минимален. Обратно, ако излезе прекалено лесно, е добре да следим за симптоми.
- Кърлежът се изважда с дърпане право нагоре, без да се върти, суче, мачка, маже, души, полива и т.н.
В случаите, в които сме принудени сами да извадим кърлежа, трябва ли да третираме мястото с нещо?
Дезинфекция след като извадим кърлежа е достатъчна. Ако е останало хоботчето, е добре все пак да го отстрани лекар
Може ли кърлежът да падне сам и човек да не разбере, че е бил ухапан?
Да. Това се случва често, тъй като ухапването от кърлеж не се усеща, защото членестоногото има „упояващи“ вещества в слюнката си. Затова, когато дойде на преглед пациент в сезона на кърлежите, ние винаги се интересуваме дали се е разхождал на места, където се срещат кърлежите, независимо дали има спомен от ухапване, или не.
Трябва ли след изваждане на кърлежа задължително да се постави ваксина против тетанус? Тя с каква давност е?
Твърде рядко кърлежът може да пренася тетанус. Ваксината за тетанус обаче се поставя редовно поне на 10 г., така че ако през последните 5 години нямате поставена такава – това е добър повод да го направите.
Възможна ли е превенция? Репелентите помагат ли?
За съжаление превенцията е предизвикателство. Все още няма достатъчно ефективна ваксина за Лаймска болест.
Тревните площи трябва да се обработват добре против кърлежи, включително и с организация на парковите пространства (поддържане на алеи, косене и т.н.) освен с пръскане с препарати.
Най-добрата превенция е всеки път след пребиваване около тревни площи (в това число и градските пространства с треви около тротоари, градинки и други) е да оглеждаме внимателно тялото си.
Добре съобразеното затворено облекло (дълги ръкави и крачоли, както и чорапи по възможност със светъл цвят) намалява рисковете от ухапване.
Повтарям, че кърлежите обичат топло, тъмно и влажно, т.е. най-активни са в топло време, в ден след като е валял дъжд и има висока трева. В дните, когато почвата е влажна и тревата не е окосена, може да изберем друго забавление, вместо разходката.
Репелентите помагат, но трябва да са специално предназначени за кърлежи.
CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.