.jpg)
Кога са опасни аритмиите
Най-общо сърдечните аритмии представляват нарушение в честотата, качеството и последователността на контракциите на камерите и предсърдията. Те варират от напълно невинни състояния, които понякога причиняват неприятни усещания за пациента, до животозастрашаващи състояния, изискващи спешна специализирана медицинска помощ.
Причините
Множество физиологични състояния и заболявания могат да протекат с аритмия. При практически здрави хора най-често тахикардия и екстрасистоли („прескачане на сърцето”) се получават при прекален прием на стимулиращи напитки, съдържащи кофеин, прекаляване с алкохол и цигари, недостатъчен сън, преживяване на стресови ситуации, преумора. Някои лекарства като странично действие също могат да предизвикат ускорен, забавен или неравномерен пулс. Сред тях са средства (капки или таблетки) за отпушване на носа при хрема, сиропи за разширяване на бронхите (напр. вентолин) и др.
При младежи често се среща т.нар. дихателна аритмия, което е физиологично невинно състояние, изразяващо се в ускоряване на пулса по време на вдишване и забавянето му при издишване.
Когато са израз на болестни изменения, аритмиите най-често възникват на фона на дегенеративни промени (остаряването) на миокарда, както и заради влошеното кръвоснабдяване на сърцето вследствие на атеросклероза. При остър инфаркт, в зависимост от засегнатата зона, внезапно се прекъсват нервни влакна от електрическата проводна система на сърцето, което често води до сериозни ритъмни нарушения. Хипертонията и диабетът също могат да доведат вторично до аритмии. При някои аритмии трябва да се търсят проблеми в щитовидната жлеза. Има и редица вродени изменения в миокарда, при които иначе здрави хора получават аритмии.
Диагнозата
В голям процент от случаите е достатъчен обикновен малко по-дълъг ЕКГ запис, за да се установи има ли аритмия и какъв е видът й. Често обаче се налага записването на 24-часова електрокардиограма чрез поставянето на малък апарат (холтер) и няколко електрода върху гърдите. Така се улавят кратки епизоди на излизане от ритъм, промени по време на сън или на натоварване.
За изясняване на картината кардиолозите преглеждат сърцето и чрез ехограф, защото той показва евентуални структурни изменения, както и ефективността на работата на камерите и предсърдията. В съображение влизат и някои лабораторни изследвания – липиден профил, кръвна захар, C-реактивен протеин, креатинин и урея, чернодробни ензими, хормони на щитовидната жлеза. Функционалният капацитет на сърцето се установява чрез кардиограма по време на натоварване (на велоергометър или пътечка).
Лечението
По принцип специфично лечение на аритмиите се прилага рядко и при много строга лекарска преценка и контрол от кардиолог. Това е така, защото антиаритмичните лекарства не са безобидни. Затова се приемат, когато ползата от тях е по-голяма от риска да причинят странични действия.
При аритмии във връзка с функционални нарушения често е достатъчно да се промени режимът, да се намалят възбуждащите напитки и цигарите, да се приемат успокояващи препарати на билкова основа. Физическите натоварвания не са противопоказани, а са полезни при тези състояния. Когато причината е в дисфункция на щитовидната жлеза, нейната корекция води до изчезване и на ритъмните нарушения.
Специфична профилактика се налага при един особен вид аритмия, наречена предсърдно мъждене. Само по себе си мъжденето не застрашава живота, но много често води до тежки инсулти. Добрата новина е, че вече медицината разполага със специални лекарства от ново поколение, с които този риск се минимизира. Желателно е всеки човек над 50 години, който установи неравномерен пулс, да се консултира с лекар, за да се изключи предсърдно мъждене.
При най-сериозните аритмии, които застрашават живота и възпрепятстват всекидневната активност на индивида, има няколко начина за лечение. На първо място са медикаментите. Ако липсва повлияване, за някои заболявания може да се приложи високоспециализиран инвазивен метод, наречен радиофреквентна аблация – достигане със специален катетър до увредената част от сърцето, където възниква аритмията, и разрушаването на патологичното нервно влакно чрез електричество. За някои състояния (най-често при прекомерно нисък пулс) се налага имплантирането на пейсмейкър – водач на сърдечния ритъм.
А най-високотехнологичните устройства се наричат кардиовертер дефибрилатори, които автоматично разпознават опасното хаотично съкращение на сърдечните камери и го прекратяват чрез мощен електрически импулс. В България се прилагат всички методи за лечение на аритмиите. Най-сложните състояния се диагностицират и лекуват в специална клиника на Националната кардиологична болница. (ЖД)
