Кой решава как да се лекуваме?
През последните дни към постоянните вълнения, свързани със здравната ни система, се прибави още едно.
Малка наглед промяна в една наредба на министъра на здравеопазването може да се окаже пусковият механизъм за изтегляне от България на доказани и широко използвани лекарства и да ни лиши от избор как да се лекуваме.
Става въпрос за изискването, според което, за да попаднат в списъка за реимбурсиране, лекарствата с еднакъв химически състав трябва да се продават на една и съща цена, определена от цената на най-евтиния препарат в групата независимо от произхода и производителя им.
На пръв поглед изглежда, че това е грижа за пациента, но съвсем малко под повърхността ясно се вижда липсата на пазарна и медицинска логика. Само си представете – независимо дали лекарството е произведено в завода в българския град Х или в Лондон, то трябва да струва еднакво. Все едно автомобилите с една и съща мощност на двигателя и еднакъв брой пътници да се продават на една цена, без оглед дали става въпрос за „Лада” или „Ауди”...
Неслучайно срещу тази наредба веднага реагираха представителите на фармацевтичния бизнес.
В свое писмо до министър-председателя от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България заявяват, че новата наредба ще ограничи избора на лекарите какви медикаменти да предписват на пациентите си, както и правото на здравноосигурените лица да избират между няколко лекарствени препарата с различни крайни цени, за които да получат еднаква по стойност компенсация от НЗОК.
В момента всеки лекар преценява заедно с пациента си кой точно медикамент, съдържащ определено активно вещество, да изпише.
Касата заплаща за даден тип лекарствено вещество определена стойност, да речем 10 лв. Пациентът има избор дали да пие препарат, съдържащ това вещество и с цена например 12 лв., като допплати само 2 лв., или да пие същото вещество, но в препарат на друг производител, с цена условно 20 лв., като доплати 10 лева. Точно този тип избор е напът да отпадне в нашата здравна система, без да е ясно каква е причината за това.
Наредбата ще има и друг ефект – производителите на препарати с определено качество и по-висока цена няма да имат възможността да ги предлагат на пазара, защото няма да издържат на изкуствено занижени цени.
„Такава практика няма в нито една европейска държава – да се уеднаквяват цените на медикаментите на базата на състава им, при положение че са на различни производители”, заяви пред health.bg депутатът от Здравната комисия в Народното събрание д-р Ваньо Шарков. Според него дори и само заради разликата в цената на работната сила лекарствата, произведени в България и в САЩ например, не могат да имат една и съща себестойност.
Срещу подхода в новата наредба реагира и д-р Лъчезар Иванов, също член на здравната парламентарна комисия и експерт на ГЕРБ в здравеопазването. Според него е напълно реална опасността пациентите да бъдат лишени от достъп до важни медикаменти.
Ако държавата реално се е загрижила хората да имат достъп до лекарства на по-ниски цени, има реален ход – намаляване на ДДС, което за лекарствата у нас е сред най-високите в Европейския съюз. Иначе и до момента цялата нормативна уредба в България е направена в полза на ниските цени на лекарствата, защото таванът на стойността им у нас се определя на базата на най-ниската стойност на даден медикамент в осем референтни европейски държави – естествено, тези с най-нисък жизнен стандарт.