.jpg)
Късно откриваме рака на маточната шийка
С д-р Янчо Делчев, акушер-гинеколог в Клиниката по обща и онкогинекология в Пета МБАЛ, София, разговаря Татяна Вълкова
В България годишно от рак на маточната шийка се разболяват около 1300 жени. До 1989 г. случаите бяха около 600-700. За съжаление тази диагноза се поставя на все по-млади жени. Преди години този рак беше разпространен най-много при жените на 40-годишна възраст, сега при нас идват 30, дори 20-годишни. Страната ни държи лидерска позиция не само по заболеваемост, но и по смъртност. Има национални програми, концепции, разработки, но на практика се оказва, че те не действат.
- Как да се прекъсне тази негативна тенденция?
- Усилията трябва да са на всяко ниво – държава, министерство, институции, неправителствени организации, лекари. Жената трябва да бъде информирана, за да може да се предпази. Най-често ракът на маточната шийка у нас се диагностицира на късен етап – едва 30 % от случаите се „улавят” в начален стадий, когато има шанс за пълно излекуване. Всички останали са във втори, трети и четвърти стадий, където много рязко не само в България, но и по целия свят преживяемостта намалява. Хирургичното лечение на късните стадии у нас е на високо ниво и благодарение на него имаме същата преживяемост, както в другите клиники на Запад. Но това няма особено значение, предвид факта, че изоставаме катастрофално в откриването на предраковите състояния.
През последните години рязко пада възрастовата граница на заболелите жени. Ракът на маточната шийка се развива бавно. Обикновено този процес трае 7-10 години. Т.е. има предостатъчно време да бъдат открити предраковите изменения на шийката на матката и да бъдат лекувани успешно, и то на 100%.
- Какъв би бил ефектът от приемането на профилактична програма срещу рака на маточната шийка?
- За да се получи добър ефект, трябва да имаме работещ цитологичен скрининг и здравна просвета. Защото много по-евтино е да се вложат средства в профилактика, отколкото за лечението на вече развит карцином.Цитонамазката струва стотинки. Трябва да се платят работата на цитолога и прегледът на лекаря. Хирургичното лечение, лъчетерапията и химиотерапията са скъпи.
- Кои са рисковите фактори, отключващи заболяването?
- Ранното започване на полов живот, честата смяна на партньорите, венерически заболявания, тютюнопушенето, заразяването с различни видове инфекции. Като основна причина се смята папиломният вирус, който от 1968-1970 г. на миналия век е заподозрян, че може да бъде причина за канцерогенезата, а през 1972 г. германският вирусолог Харолд цур Хаузен доказва, че той е в основата на възникването на рака на шийката на матката.
- Как жената може да се предпази от вируса?
- Това може да стане чрез т.нар. първична профилактика. Ваксините срещу човешкия папиломен вирус се прилагат в света от 5-6 години. Смята се, че ако жената бъде ваксинирана, при среща с вируса тя няма да се инфектира. Засега при първите ваксинирани жени имунитетът стои „напрегнат”, т.е. не се налага реимунизация. Резултатите обаче могат да се обобщят едва след 25-30 години. Високоразвитите страни вече въведоха ваксината в имунизационния си календар, смятайки, че вложените средства са добра инвестиция.
- Ефикасна ли е ваксината при всички жени, независимо от възрастта? Кога е най-подходящо да бъде поставена?
- Добре е ваксината да се постави, преди момичетата да са започнали полов живот, преди да са се срещали с вируса. В скандинавските държави, в Швейцария децата се имунизират на 9-10-годишна възраст.По-възрастните жени също могат да се ваксинират. Преди това обаче е необходимо да се направи типизация, т.е. да се вземе материал от маточната шийка, за да се види при тази жена дали има носителство. Ако тя няма вирус, имунизацията може да я предпази от бъдеща инфекция. Ако жената е носител на вируса, е необходимо да бъде извършено лечение, защото ваксините срещу рака на маточната шийка, които се предлагат на пазара, са профилактични, а не терапевтични.
- Какви видове ваксини срещу рак на маточната шийка съществуват?
- Предлагат се две профилактични ваксини. Те не лекуват настъпили изменения. Разработени са двувалентна - срещу 16 и 18 тип, и квадривалентна – срещу 6, 11, 16, 18 тип.
Ваксината се поставя на три пъти – на нулев, на втория и на шестия месец е последната инжекция. Жената се предпазва от тези типове вируси, които са обхванати.
