Лабораторната диагностика е неразделна част от персонализираната медицина

Проф. д-р Ива Паскалева завършва Медицинската академия в София. Трето поколение лекар и учен. Дядо ѝ д-р Захари Паскалев е завършил медицина в Московския медицински университет през 1903 г. Майка ѝ и баща ѝ – доц. Маргарита Хлебарова и доц. Димитър Паскалев, започват да учат медицина във Виена, но след Втората световна война се връщат и завършват образованието си в България. Дъщеря ѝ също продължава лекарската традиция във фамилията – д-р Маргарита Ганева е педиатър, специализира детска ревматология. Проф. Паскалева е началник на лабораториите в Националната кардиологична болница (НКБ), член на престижни научни дружества у нас и в чужбина. Внедрила е широк спектър от автоматизирани клинично-химични и имунологични методи за рутинна и за спешна диагностика на сърдечни маркери в кардиологията, неврохирургията и педиатрията. Водещ специалист е в областта на кръвосъсирването и антикоагулантния контрол.

- Проф. Паскалева, каква е ролята на семейната традиция в избора Ви да се занимавате с наука, с клинична лаборатория?

- Мога да кажа, интересът ми в тази област е до голяма степен унаследен от майка ми доц. Маргарита Хлебарова, която е основател на направление патобиохимия. Още като студентка се занимавах с биохимия под ръководството на изключителен професионалист - доц. Кирил Колчаков. След завършването спечелих конкурс за научен сътрудник в биохимична и клинична лаборатория на Института по дерматология на тогавашната Медицинска академия. Бяха много интересни времена, имахме съвместни проекти с Хумболтовия университет в Берлин.

- Вашите колеги в НКБ винаги казват, че това, което правите в отделението по лабораторна диагностика, е изключително важно за работата им и за пациентите, но самите болни май не са много запознати с дейността Ви...

- Изключително се радвам, че с колегите от различните клиники сме изградили пряко, близко сътрудничество. При нас лабораторният лекар е до леглото на пациента, ние не сме странични наблюдатели, винаги се стремим да вникнем в клиничното мислене на лекуващия лекар, в която и област да работи той. А наша основна мисия е изследването, тестът, научният експеримент, които ние правим, да имат конкретна полза за диагностиката и лечението на болните. Не сме се затворили в някаква абстрактна наука… Всекидневно обсъждаме с колегите си много от пациентите. А с голяма част от тях ние имаме дългогодишни контакти, защото ги проследяваме за много дълги периоди. Тези хора отдавна знаят колко са важни за здравето им изследванията, които им правим.

- Мечтата на много хора е да си направят някакви изследвания, с които да се установи какъв е рискът да развият сърдечносъдово заболяване. Това реалистично ли е?

- Тъй като става дума за мултифакторни заболявания, много е трудно само с един метод – диагностичен, клиничен или лабораторен, да се предвиди рискът. Но ако трябва да посоча нещо съществено в нашата област, което дава представата за бъдещ риск, това със сигурност е дислипидемията, т.е. промяната в нормалните стойности и съотношенията между различните видове мастни субстанции в организма.

- Достатъчно ли е да се изследва общият холестерол например?

- Зависи с каква цел! При пациенти с налични рискови фактори, с наследствен сърдечносъдов риск не е достатъчно. Много по-пълна представа се получава, ако се изследват не само общият холестерол, но и HDL („добрият“ холестерол), LDL („лошият“ холестерол), триглицеридите, метаболизмът на глюкозата. Понякога трябва да видим и така наречените тромбофилни фактори, които обаче имат по-голямо отношение към риска от венозни тромбози, отколкото артериалните.

- Само увеличеният „лош“ холестерол ли е проблем?

- Не е така! Намаленият HDL също е рисков фактор. В някои случаи може LDL да е в нормата. Особено при мъжете ниският „добър“ холестерол си е рисков фактор.

- Кога трябва човек да започне профилактично да си проследява липидния профил дори да няма заболяване или оплаквания?

- Ако няма и някакъв специфичен наследствен проблем, този тип профилактика може да започне към третото-четвъртото десетилетие. При пациентите с фамилна хиперхолестеролемия изследванията започват много по-рано и са много по-чести.

- Напоследък доста се говори за ролята на изследването на С-реактивния протеин като маркер за сърдечносъдов риск.

- Отново ще кажа, че е нужен комплексен подход. В панел с други маркери С-реактивният протеин има своето значение в кардиологията, но едва ли изолираното му изследване може да допринесе с нещо. Ако е в контекста на други сърдечни маркери – за възпаление, за тромбоза, за сърдечна недостатъчност, това е съвсем друго. Но тези изследвания се прилагат при определен контингент, те не са за – така да се каже – всекидневна употреба.

Живеем в един много отворен свят и ние много бързо настигнахме най-добрите по апаратура и методики

- Ако трябва да откроите някакъв сериозен напредък във вашата област, какво бихте посочили?

- През последното десетилетие много голямо развитие претърпя фармакогенетиката. Това направление ни позволява да установим персоналните различия в лекарствения отговор при отделни популации и индивиди. Вече можем чрез методите на фармакогенетиката да адаптираме и индивидуализираме терапията за всеки пациент. В нашата област е много важно да се индивидуализират антиагрегантната и антикоагулантната терапия. Такава терапия получават пациенти след различни видове сърдечни операции и инвазивни процедури, след инфаркт и инсулт, белодробен и друг системен тромбоемболизъм. Дозирането и мониторирането на такива медикаменти е изкуство, защото те спасяват живота, но носят и риск от кървене. Ето тук идва ролята на персонализираната медицина. При един пациент антикоагулантният и/или антиагрегантният ефект се постига с една доза, а при друг - с много по-ниска или доста по-висока доза. Още по-трудно е при комбинацията от две или три лекарства срещу тромботичния риск. Отговорността е голяма, защото трябва да предпазим болния от инвалидизиращ или фатален тромботичен инцидент и едновременно да не допуснем кървене. С днешна дата напредъкът на науката и технологиите позволява много по-точно и конкретно за всеки пациент да определим не само най-подходящите медикаменти, но и дозите, в които трябва да ги приемат. Вече за часове можем да направим тест, с който определяме генетичния профил на пациента по отношение на чернодробния метаболизъм на дадено лекарство – дали бързо или бавно от погълнатата таблетка след преработка в черния дроб ще се получи в организма активното вещество, което да повлияе например на агрегацията на тромбоцитите. Имаме пациенти с вродена резистентност към един от най-често използваните антиагреганти. Ако това не се установи навреме, има сериозен риск от бързо запушване на поставените в коронарните артерии стентове.

- Значи постепенно отминава ерата на еднакви дози, които всеки пациент трябва да приема?

- Стават много повече критериите как да се определи дозата, вече не е само пол, възраст, телесно тегло. Този клон от науката тепърва ще се развива. Наближава времето, когато ще се правят медикаменти за конкретен пациент.

- Във вашата област имат ли интерес млади хора, които да специализират?

- Почти три десетилетия организирам и ръководя работата на лабораториите в НКБ. Това ми позволи да изградя много сериозен екип от лекари, лаборанти и химици. Имайте предвид, че включително вземането на кръвта има своите големи тънкости и не е само механична работа. От три години преподавам в медицинския колеж и трябва да Ви кажа, че виждам доста знаещи и мотивирани млади хора. Привилегията ми е, че като техен преподавател мога да поканя най-добрите да работят при нас!

- Когато пътувате за конгреси и срещи по света, има ли за какво да завиждате на колегите си?

- Живеем в един много отворен свят и ние много бързо настигнахме най-добрите по апаратура и методики. За заплащането на труда не ми се иска да говоря… Проблемът е, че все не достигат средства за нови наши собствени разработки. Тъй като всички болници сме търговски дружества, практически не можем да участваме по формални причини в проекти от европейските фондове за научни разработки. А имаме капацитета и желанието да се включим в общия процес по търсене на нови и нови тестове и методи в полза на пациентите.