Майчиното мляко е безценно за човека
Доц. В. НЕДКОВА, гл.ас. В. МИЛАНОВА, Медицински университет – Плевен
Майчината кърма е идеалната храна за новороденото. Тя задоволява напълно хранителните потребности на бебето през първите месеци след раждането. Съдържащите се в кърмата основни хранителни вещества повлияват процесите на растеж и развитие, обмяната на вещества, имунната защита, намаляват риска от развитието на инфекции и алергии.
Ранното детство – от зачеването до първите години от живота, е критичен период за здравето и развитието на човека. Неадекватното хранене, неблагоприятната битова и психо-социална среда и инфекциите през този период оказват голямо въздействие върху здравето и развитието на младия организъм, което се отразява през целия живот.
Дебатът за оптималната продължителност на изключителното кърмене е дълъг и разгорещен. Предимствата на кърменето са демонстрирани в множество научни проучвания. Ето защо Американската академия по педиатрия, СЗО, ООН и Американската академия на семейните лекари препоръчват изключителното кърмене до 6-ия месец. Антибактериалните и лечебните свойства на кърмата са били използвани в медицината от хиляди години за лечение на конюнктивит, инфектирани рани, дерматити и др. Уникалните имунни свойства на кърмата се дължат на съдържанието на редица активни вещества, сред които лизозим, който разрушава обвивката на микроорганизмите, ß-лактоглобулини, притежаващ противоинфекциозни и противотуморни свойства, интерферон – потискащ развитието на вируси, бифидус фактор, който има защитни свойства срещу инфекции на храносмилателната система. В майчината кърма се съдържат специфични нуклеотиди, които повишават имунния отговор, влияят върху обмяната на липидите, като повишават „добрия” HDL и понижават нивата на „лошия” LDL холестерол, стимулират абсорбцията на желязо и съзряването на тънките черва.
Съдържащите се в кърмата антитела и лимфоцити, цитокини и растежни фактори потискат възпалителните процеси, стимулират възстановяването на тъканите, развитието на гастроинтестиналния тракт и бариерните функции срещу различни причинители на заболявания.
Сериозни научни данни показват, че некърмените деца боледуват 4 пъти повече от респираторни инфекции в сравнение с изключително кърмените. Кърмените деца боледуват два пъти по-малко от диария и имат по-малко колики и трудности в храненето в сравнение с изкуствено хранените.
Най-нови проучвания доказват, че развитието на белия дроб на кърмените деца е по-добро. Това се обективизира с направени специални функционални изследвания на дишането: по-висок форсиран експираторен обем и форсиран витален капацитет. Кърменето понижава риска от внезапна смърт в най-ранната възраст, намалява риска от диабет, левкемии, астма и екзема, затлъстяване и психични разстройства.
Голямо проучване сред 9357 деца на възраст между 5 и 6 години в Бавария, Германия установява, че кърменето до 3-5-и месец намалява риска от затлъстяване и наднормено тегло в училищна възраст с близо 35%. Ефектът е дозо- и времезависим. Нивата на холестерола при кърмените деца, особено при момчета, са по-ниски от тези на изкуствено хранените деца.
Американската академия по педиатрия, СЗО, ООН и Американската академия на семейните лекари препоръчват изключителното кърмене до 6-ия месец