.jpg)
Мечтата да останем вечно млади
В средата на 19 век 40-годишните хора са се считали за стари. Затова не е изненадващо, че през 1840 г. шведските жени са обявени за абсолютни световни рекордьорки по дълголетие, тъй като средната продължителност на живота им била 45 години.
В наши дни тя се увеличава с по 3 месеца, като се очаква новородените момичета, които се раждат днес, да доживеят до 100 години, а момчетата - поне до 95.
Някои учени са дори още по-оптимистични в своите прогнози. Компютърно базирани симулации и емпиричният опит на медици в различни специалности показват, че е напълно реално човек да достигне до 130 години.
Въпреки това е повече от ясно, че дълголетието не е присъщо на всеки. Вече е доказано наличието на различни гени, които предизвикват или ускоряват процеса на стареене.
Чисто и просто някои хора разполагат с по-добър набор от механизми на репарация (поправка) по отношение на наследствения си материал, отколкото други.
И клетките се пенсионират..
Отделните клетки в човешкия организъм живеят различно време. Още през 60-те години се изследват определени предшественици на клетките на съединителната тъкан, които се делят най-много 50 пъти. След това те спират своето деление и произвеждане на поколение.
Учените наричат описаното явление сенесценция, или стареене, остаряване. Клетката може да живее десетилетия в това състояние, но без нови клетки организмът старее. Съединителната тъкан става по-хлабава, мускулите отслабват, костите стават чупливи, зрението намалява.
Начало на нова терапия?
Изследователите са открили доста от т.нар. сенесциращи маркери в спрели деленето си клетки. Медиците се надяват някой ден благодарение на тези маркери да успеят да активират сенесциращи програми в неконтролируемо делящи се туморни клетки и така да успеят да „замразят ” тумора.
Теоретично е възможен и обратният вариант, при който часовникът на стареещата клетка се завърта назад и чрез изкуствени сигнали тя започва да се дели наново, но някои клетъчни експерти се съмняват в успеха на обръщането на процеса на стареене. Според тях стареещите клетки имат основателна причина, за да спрат своето делене.
Кой е „изворът на младостта”?
Теломерите са тези части от ДНК молекулата, които определят колко често трябва да се дели клетката. При всяко нейно делене те намаляват своя размер до момента, в който тяхната критична дължина спира деленето на клетката.
Някои от клетките, като кожните, кръвните и тези на стомашно-чревния тракт, са привилегировани и притежават ензима, наречен теломераза, който играе роля на биокатализатор и удължава фрагментите на теломерите. В около 90% от туморните клетки този ензим е активен.
Ето защо козметичната индустрия се опитва да използва активността на теломеразата. Вече е създаден антиейджинг крем за кожа, който може да активира така желания ензим на младостта.
Чудесата на растежния хормон
С напредване на възрастта клетките загубват чувствителността си към хормона инсулин. Един от важните ключове към стареенето е неговият контрахормон – растежният.
Под негово влияние растат костите и органите на децата. За възрастните той е извор на младост, тъй като задвижва репарацията и регенерацията на много органи и тъкани.
В тялото се произвежда нощем, но с напредване на възрастта производството му намалява. Като следствие от това се променя мускулатурата, тъй като започва разграждане на белтъци. Костите, ставите и връзките са също негативно повлияни. По-малко хормон води и до намаляване броя на имунните клетки.
В последните години учените са открили обаче какви трикове стимулират повишаването на количествата на растежния хормон в кръвта. Хората, които се въздържат от преяждане, поддържат добро ниво на хормона, тъй като след всяко хранене нивото на инсулина се покачва, което пречи на продукцията на растежния хормон.
През нощта, когато количеството на инсулина е най-малко, се повишава максимално това на растежния хормон. Ето и една причина, поради която би било добре да се откажем от вечерното хранене. Единственото изключение е храната, богата на протеини, която стимулира неговото производство.
