Микробите на бъдещето
Способно ли е човечеството да се справи с новите заплахи
Защо възникват нови инфекции и се връщат старите, донякъде забравени болести като холерата и маларията? Заплашено ли е човечеството от нови мащабни епидемии?
Какви са прогнозите на специалистите?
Екзотични болести
Главните причини за появата на неизвестни досега заболявания са ръстът на населението на планетата и нарастващата мобилност на хората. Всъщност повечето от човешките инфекции не са човешки. Това са вируси и бактерии от други същества като животни и насекоми. Тези инфекции се наричат зоонози.
Населението на планетата се увеличава, свободните места намаляват и хората включват в селскостопанската си дейност все повече нови територии с всичко, което има там: растения, животни, но и микроорганизми. Така вируси от прилепи, маймуни, цибетки и други екзотични животни неочаквано попадат в нашия организъм и се превръщат в проблем. Така възникнаха епидемията от Зика, Ебола, хеморагичните трески и десетки нови екзотични болести, с които природата през последните 70 години ни благодари за бурното разрастване на човешкото племе. Експертите смятат, че това е само началото и скоро ни очаква среща с хиляди засега непознати болестотворни микроби.
Втората причина за инфекциозния ренесанс на планетата са огромните градове в Третия свят, където се стича най-бедното селско население и живее там в антисанитарни условия, недостиг на чиста вода и нормална храна, без ваксини и лекарства. Тези градове се превръщат в гигантски инкубатори за всякакви зарази. По-нататък жителите на тези мегаполиси напускат, имигрират с милиони по целия свят, носейки със себе си не само надеждата за по-добър живот, но и набор от устойчиви тропически зарази.
Накрая ние, обитателите на умерените ширини, относително богопомазани по отношение на инфекциите, правим една от най-големите глупости на нашето време – започнахме да се отказваме от ваксините по абсолютно несериозни поводи. Така се появиха морбили в Европа, полиомелит в Южна Америка, излязоха отново на сцената, както си мислехме отдавна победените, дифтерия, коклюш и др.
Експертите са песимисти. Ситуацията с инфекциите е сериозна, а мащабните епидемии вече са започнали.
Атаката на супербактериите
Вече не сме в Средните векове и арсеналът на лекарите е пълен с ефективни средства срещу болестите. Антибиотиците могат да преборят за дни всяка бактериална инфекция. Но така лечебните преди антибиотици често не действат, а медиците започнаха да говорят за супербактерии, срещу които няма средство.
Оказва се, че не само бактериите, а и вирусите, микроскопичните гъби и най-простите организми като амебата привикват към лекарствата и престават да реагират на тях. Така е устроена природата – през изминалите милиони години микробното общество на Земята се е занимавало главно с опити да оцелее. И когато някоя бактерия по волята на съдбата получава свойствата, които ѝ помагат да се справи едновременно с няколко антибиотика, получава се супербактерия, много опасна за човека, защото не се поддава на лечение.
За нейната поява отново са виновни хората, които употребяват антибиотици с повод и без повод, при това неправилно, в малки дози или недостатъчно дълго. Храним селскостопанските животни с тонове силни лекарства, за да не боледуват и по-бързо да растат. Тогава защо се учудваме, че антибиотиците попадат в околната среда, а там има селекция – оживяват тези микроби, които от нищо не се страхуват. И тези супербактерии започват да се разнасят по целия свят. А той вече е много малък. Преди, за да стигне заразата от Южна Азия до Европа, е трябвало „да пътува“ две години например. Сега обаче проблеми няма – купуваш си билет за самолета от Джакарта до Амстердам и след 15 часа в центъра на Европа „пристига“ нова, устойчива на най-силните антибиотици, супербактерия.
За щастие съвременната наука не се предава и продължава опитите да създаде нови ефективни препарати, но това все още е много скъпо удоволствие. Само съвместните усилия на всички – на учени, на частни компании и задължително на държавно ниво, човечеството ще може да посрещне предизвикателствата на света, който е невидим с просто око, но пред който все още сме безпомощни.