Може ли витамините да са вредни?!

Ако попитате млада аптекарка, едва ли ще получите отговор, по-различен от този, че дори и да не помагат, витамините със сигурност не вредят и че когато ги приемаш, е все едно да изядеш ябълка. Все повече учени обаче са на мнение, че всъщност много по-добре е да изядеш една ябълка.

Съмненията относно действието на витамините започват още в средата на 90-те години. Проучване с пушачи било прекъснато, защото тези от тях, които получавали бета-каротин, много често развивали рак на белия дроб. През 2007 г. научното списание Jama  публикува анализи от 68 проучвания с около 230 000 участници, като резултатите са ужасяващи. Въз основа на тях лекари обобщават, че бета-каротинът (витамин А) и витамин  Е повишават смъртността. Учените дори добавят и конкретни проценти, с които се покачва смъртността –  бета-каротин - 16%, витамин Е – 4%.

Еуфорията от приема на витамини се е основавала преди всичко на лабораторни изследвания, в които са били провеждани експерименти с мишки, които живеели по-дълго, когато приемали хранителни добавки и витамини. Това, което поддържа клетъчните култури или гризачите в добро състояние, не е задължително да бъде източник на младост и здраве при хората.

Изследователят Хелмут Сиес от университета в Дюселдорф твърди, че ние всъщност изобщо не знаем как точно тези субстанции действат в тялото ни. Дори една фундаментална теория попада под съмнение. Според нея „добрите” молекули на витамините в тялото ни нападат „лошите” свободни радикали, разрушаващи клетъчните мембрани. Те им отнемат електрони и по този начин радикалите загубват своите вредни функции. Заради това действие витамините се наричат антиоксиданти.

Междувременно се доказва, че свободните радикали изпълняват важна роля в организма. Те хващат вируси и бактерии и атакуват дори туморни клетки. Точно това им свойство се използва при лъчевата и химиотерапията, при чието действие се образува голямо количество свободни радикали.  Който поема много витамини, действа срещу този ефект, затова не се препоръчва приемът на антиоксиданти по време на такава терапия, защото така туморите биват защитени и намалява вероятността за преживяемост.

Според Михаел Ристов, занимаващ се с наука, свързана с  храненето, антиоксидантите предпазват организма дори и от реакции, които са полезни и необходими. В експерименти  с кръгли червеи по-дълго преживяват тези от тях, които произвеждат сами свободни радикали. След приемане на витамини техните шансове за по-дълга преживяемост  намалявали.
Затова може би най-добрата стратегия за здравето ни е да оставим организма сам да определя баланса между оксиданти и антиоксиданти в клетките си, тъй като главните механизми на защита срещу антиоксидантите се упражняват благодарение на собствени ензими и по-малко от витаминни препарати.

Между лошите новини има, разбира се, и изключение, а това в нашия случай е витамин Д. Освен че е добра защита срещу мултиплената склероза и остеопорозата, той намалява кръвното налягане, риска от захарен диабет и различни видове рак.
При това не е задължително да бъде приеман чрез храната, тъй като се произвежда от холестерола в организма. Единственото условие, което трябва да е налично от външната среда, е слънчевата светлина, тъй като само под действието на UW лъчи този витамин се образува в кожата. Затова и много хранителни експерти съветват за половинчасово излагане под обедното слънце или поне висока дозировка на витамин Д под формата на хапчета.

За всички витамини и минерали важи следното: много не помага много. Никой не може да каже със сигурност каква концентрация от тези вещества е нужна в кръвта, мастната тъкан, клетките на черния дроб и какво е действието на концентрацията в едно хапче.

Списание Geo Wissenschaft

Превод Вася Дерменджиева

 

Сподели във Facebook