Можем ли да избегнем въпроса „Ти кой беше?“

Как се създават и къде се запазват спомените и защо помним някои неща, а други забравяме? Учените обясняват, че има краткотрайна памет (подробна, но лесно убягваща) и дълготрайна (не толкова подробна, но стабилна и трайна). Специалистите са установили, че съществува един особен процес на преминаване от единия вид памет към другия, който се нарича консолидация на паметта.

Човекът, който помнел само няколко минути

Дълго време се е смятало, че в мозъка няма определена област, която отговаря за създаването, запазването и извикването на спомени. Благодарение на обикновеното американско момче Хенри Молисън през 50-те години на XX век се изяснило, че това не е вярно. През 1953 година в опит да го излекуват от епилепсия лекарите му отстранили хипокампуса (сега вече се знае, че това е частта от мозъка, която формира, организира и извиква спомените). Тогава това била разпространена практика. За нещастие, хипокампусът бил отстранен наведнъж от двете полукълба на мозъка и при операцията били повредени съседни структури – енториналната кора и амигдалата. След операцията епилептичните припадъци престанали, но Хенри напълно загубил паметта си. Той не бил в състояние да запомни нищо ново за повече от няколко минути. Целият му живот преминал в едно безкрайно „днес“ и с чувството, че е на 27 години – той бил опериран на тази възраст. Молисън починал на 82 години и до края на живота си бил под наблюдението на невролози.

Как да запомняме всичко?

Историята на Хенри помогнала да се направи откритието, че именно хипокампусът и разположените до него области отговарят за преминаването на краткотрайните спомени в дълготрайни. Сега е известно, че има няколко етапа на формиране на спомените. Новата информация първо се пренася от невроните по кората на главния мозък в хипокампуса. След това хипокампусът я изпраща обратно в кората, където тя се съхранява в невронните мрежи. Хипокампусът участва не само в създаването на спомените, но и в тяхното извличане. Оказва се, че има определени фактори, които способстват за създаването на нови спомени. Най-важните от тях са:

• Повторението  

Известно е, че повторението е майка на знанието. Всеки път, когато се извикват спомени от паметта, се укрепват връзките между невроните и припомнянето става все по-лесно.

• Емоциите

Свързаните с емоции спомени се врязват по-дълбоко в паметта. За емоциите отговаря амигдалата, която е разположена до хипокампуса и участва във формирането на дълготрайните спомени. Тази област на мозъка следи за опасностите в околната среда. При заплаха амигдалата подава сигнал на хипокампуса и той за всеки случай регистрира нашите преживявания.

• Асоциациите  

За да запомните нов факт, се опитайте да го свържете с други, добре познати за вас неща. Колкото повече са асоциациите, толкова по-лесно се извлича информацията, когато ни потрябва.

Този метод е използвал прочутият Соломон Шерешевски, който превърнал възможностите на феноменалната си памет в професия и изнасял представления. Той запомнял за дълги години огромни поредици от думи и числа, като например мислено ги разполагал на известната московска улица „Тверская“. Когато трябвало да си спомни тези данни, Шерешевски се разхождал в мисълта си по тази улица и ги събирал от там, където ги е разположил. Единственият проблем, който имал човекът с изумителна памет, бил как да се научи да забравя. 

• Мотивация

Когато ни е интересно, запомняме много по-добре и по-трайно. Скучните и отегчителни събития рядко се задържат дълго в съзнанието ни.

Убийци на миналото

Какво пречи на паметта? Консолидацията на паметта – превръщането на краткотрайната информация в дълготрайна, може да се наруши от конвулсии, електрошок, травма на главата, алкохол, наркоза. Има и по-обикновени причини, които могат да предизвикат нарушения на паметта:

• Възраст

С годините обемът на мозъка намалява. Хипокампусът например всеки 5 години губи до 5% от невроните си. Нервните импулси започват да се предават по-бавно. Колкото по-стар е човек, толкова по-трудно се концентрира. Това се отразява и на скоростта на извличането на спомените и на тяхната яснота.

• Хроничен стрес  

При стрес се отделят мобилизиращи организма хормони, което помага за оцеляването в променените условия. При постоянен стрес непрекъснатото предозиране на тези хормони, на първо място кортизола, води до унищожаване на мозъчни клетки, което влияе негативно на способността за усвояване на нова информация.

• Депресия  

В 40% от случаите на депресия има нарушения на паметта. Това е свързано с ниското ниво на невромедиатора серотонин, който осигурява преминаването на електрическите импулси. 

• Самота  

Учени от Харвард открили, че при старите хора, които водят активен социален живот, отслабването на паметта протича по-бавно, отколкото при тези, които са изолирани от обществото. Те предполагат, че постоянното общуване тренира когнитивната функция. (ЖД)