Най-важно е да се установи причината за кашлицата
Проф. д-р Петко МИНЧЕВ, началник на Университетската детска клиника по белодробни болести, СБАЛББ „Св. София“
Кашлицата е най-разпространеният симптом в човешката патология и той има проява при всички заболявания, не само при белодробните. Става въпрос за много сложен патофизиологичен механизъм, който не е и съвсем докрай изяснен от научна гледна точка. Независимо от това говорим за симптом, който има и диагностично, и прогностично значение за опитния специалист. Тоест, когато лекарят чуе кашлицата, той може да определи според нейния тип дали тя е от горните, от долните дихателни пътища, или пък има друг произход.
Важно е да се знаят причините за кашлицата в определени групи заболявания. Най-честите причини за непродуктивна кашлица са процеси в горните дихателни пътища. Това включва възпаление на носа, гълтача, ларинкса и горната част на трахеята. За голямо съжаление, напоследък не се поставят точни диагнози като ринит, ринофарингит, ринотонзилофарингит, ларинготрахеит, а се говори за зачервено гърло, алергична кашлица, вирусен процес… Неща, които нямат нищо общо със съвременната диагностика. И се започва лечение на кашлица, без да се има предвид причината. При възпалителни процеси в горните дихателни пътища кашлицата е суха,
понякога и влажна, имитираща белодробна, но тя не е производителна – не се отделя патологичен секрет в бронхите. Неприятна е, дразнеща и ако засегне ларинкса, се стига до доста драматично състояние, което тревожи родителите. Моят съвет е всеки пациент, когато отиде на лекар, независимо за какво страдание, да иска писмена диагноза на заболяването. Това е принцип в нашата професия.
Една причина за кашлицата са процеси - които могат да бъдат остри или хронични, но обострени, - които засягат горните дихателни пътища. Много срещан в клиничната практика в целия европейски регион е алергичният риносинуит. Това е вродено заболяване на околоносните кухини, на носа, понякога засяга и евстахиевите тръби. Стичащите се секрети по задната фарингеална стена карат пациента да кашля и тази кашлица не се третира по съответния начин.
В повечето случаи не се поставя рано точна диагноза.
Но има европейски консенсус за алергичния риносинуит и терапевтичният режим е коренно различен – не само с лекарства против кашлицата, а и за овладяването на процес, който не може да бъде излекуван напълно, но пациентът може да има комфорт. Друго важно обстоятелство е съчетанието на алергичния риносинуит с бронхиална астма. В 60% от случаите при децата и 80% при възрастните дълго протичащото заболяване преминава в бронхиална астма. Вниманието на много колеги се насочва към бронхиалната астма, а не към алергичния риносинуит – тоест лекува се следствието, а не причината.
Най-важно е не да се спре кашлицата, а да се разбере причината ѝ.
Ако е погълнато чуждо тяло (а често на малки деца се дават примерно ядки) и то е проникнало в бронхиалното дърво, трябва да се извади бързо. Когато започне кашлица при остър процес (грип или грипоподобно състояние), моят съвет е – никога тя да не се самолекува. Много често и деца, и възрастни страдат от остър трахеит, възпаление на трахеята. Понякога има болезненост зад гръдната кост, кашлицата е продължителна. Тези оплаквания налагат консултация със специалист.
Има и извънбелодробни причини за кашлицата.
Например не е малък процентът на страдащите от т.нар. гастроезофагеален рефлукс – при него кашлицата се причинява от стомашния сок, който навлиза през ларинкса към трахеята. Също така има връзка, особено при възрастните, между кашлицата и сърдечносъдовите заболявания. В този случай няма да има повлияване от сиропи и средства за белодробни заболявания.
По-често кашлицата е симптом и при инфекциозните болести. Имаме национална ваксинална програма, но тя е нарушена от антиваксиналните настроения, подхранвани от хора без медицински знания. Резултат от нарушената ваксинална програма са случаите на магарешка кашлица. Диагнозата се поставя късно и не помагат тривиалните средства. Също болести като морбили, варицела, рубеола може да са съпроводени и с кашличен синдром.
Има и чисто екологични, локални причини за кашлица. Натрупването на много химични субстанции във въздуха на големите градове заедно с промишления смог и автомобилните газове е мощен фактор за дразненето на дихателната система дори при здрави хора. Всички тези фактори могат да доведат до хронични бронхити и бронхиална астма или да обострят съществуващите, това е доказано.
За лечението на кашлицата има няколко групи медикаменти. Едните са сиропи, които се прилагат за облекчаване на бронхиалното дърво от секрети. Другите - муколитиците и мукорегулаторите - втечняват секрета и подпомагат изхрачването му, но това не са сиропи за кашлица, както биват рекламирани. Ако се приемат препарати от този тип при здрава бронхиална лигавица и липса на секрет, кашлицата ще се засили, защото те дразнят епитела на бронхите.
В 80% от случаите заболяванията на горните дихателни пътища и отчасти на долните се обуславят от различни вируси с безброй щамове, но всеки изгражда имунитет сам за себе си. Не говорим за грипа, който е тежка инфекция. Не бива да се слага знак за равенство между грипа и всички останали вирусни инфекции. Може при поява на кашлица тя да бъде облекчена с помощта на различни препарати от растителен произход,
какъвто е „Ен Ти Тус“. Той е изключително добър и подходящ за деца и възрастни, защото е съчетание на няколко различни видове билки, които имат успокояващо действие – както централно, така и периферно обусловено. Човек може да си го купи без притеснение от странични явления, като трябва да се спазва дозировката. Този препарат вече е доказал достойнствата си и може да се прилага и при непроизводителна кашлица в началото на вирусен или простуден процес в горните дихателни пътища.
Ако обаче кашлицата не се преодолее, трябва да се направи консултация със специалист. Отново искам да подчертая – много важно е да се прецени причината за кашлицата. Да се уточни мястото на възпалителния процес, който я е предизвикал, и да се прецени кои медикаменти трябва да ѝ повлияят.