Не позволявайте уроинфекциите да хронифицират

Възпаленията на пикочните пътища са по-чести при жените заради някои анатомични особености (по-къса уретра), но и мъжете не са пощадени от бактериална инвазия. Най-често се засяга пикочният мехур, а след това и самите бъбреци. Циститите и пиелонефритите обикновено се лекуват успешно с различен по продължителност антибиотичен курс. Проблемът е, че този тип заболявания имат склонност да рецидивират и хронифицират, поради което се изискват допълнителни усилия това да не се допусне.

Най-честият инфекциозен причинител на уроинфекции е бактерията Ешерихия коли. Нормално тя вирее в червата, но по различен механизъм може да попадне и да се разпространи в пикочната система.

Рисковите фактори:
1. Женски пол. Повечето жени преживяват повече от една инфекция на пикочните пътища през живота си.
2. Сексуалната активност е фактор, който основно има значение отново при жените. Водещите активен полов живот дами по статистика страдат по-често.
3. Менопауза. В този период загубата на естрогени причинява промени в урологичния тракт, които го правят по-податлив към инфекции.

4. Вродени или придобити аномалии на пикочните пътища. Всички стеснения или обратното – неанатомични разширения, както и прегъванията в бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата водят до задръжката и/или връщането на урина, което благоприятства развитието на бактерии.
5. Бъбречни камъни и уголемена простата. Механизмът е подобен както при вродените аномалии.

6. Нарушения в имунната система. Не става въпрос само за специфичните имунни болести, но и за хронични страдания, които влошават имунитета като диабет.
7. Поставянето на катетър за уриниране. Тази малка тръбичка извежда урината навън от тялото, но е и входна врата за бактериите.

Симптоми:
В някаква степен те зависят от конкретния орган, който е засегнат, но най-често се срещат постоянни и мъчителни позиви за уриниране, чувство за непълно изпразване на мехура, болка, спазми и парене при уриниране, мътна и/или червеникава урина, втрисане и повишена температура, болки под ребрата в кръста (едностранно или двустранно при пиелонефрит), общо неразположение, безсилие.

Диагнозата:
Според данните от клиничния преглед лекарят най-често назначава изследване на урината и някои кръвни показатели. Ако в урината се открие белтък, а в седимента бактерии, левкоцити и еритроцити, това показва, че има инфекция. След това трябва да се направи микробиологично изследване на урина, за да се установи конкретният причинител и на какъв антибиотик е чувствителен. Стерилната урина се дава сутрин след стриктен тоалет и в специален съд от аптеката. От кръвните показатели значение имат С-реактивен протеин, СУЕ, левкоцити, хемоглобин, креатинин. Добре е бъбреците и пикочният мехур да се огледат с ехограф, а при съмнителни находки (камъни, кисти и др.), се правят и различни рентгенови изследвания.

Лечението:
Освен антибиотичната терапия се прилагат спазмолитици и болкоуспокояващи, пият се по-големи количества течности, няколко дни се пази постелен режим. Едновременно с това е добре продължително да се приемат препарати, които съдържат природни съставки с антибактериално действие. Една от най-изпробваните субстанции е извлекът от американска червена боровинка, който пречи на бактериите да се закрепват за лигавицата на пикочните пътища и спира размножаването им.

 

Сподели във Facebook