Невидимата кухня на човешкия организъм

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

Тревожното нарастване (5-7 пъти през последните 30 години) на броя на хората с наднормено тегло и затлъстяване в света, както и убедителните данни относно губителните последствия от т.нар. метаболитен синдром заставиха мнозина сериозно да се замислят върху качеството и количеството на приеманите продукти, както и върху своя хранителен режим. А картината определено не е оптимистична – по данни на Световната здравна организация всеки четвърти жител на планетата е с наднормено тегло или затлъстяване.

Пак според СЗО българите са нацията, която страда най-много от заболявания, свързани с нездравословно и неправилно хранене. В резултат през последните години в тази сфера се заформи истинска истерия – за диети и полезни продукти с ентусиазъм заговориха както кльощави и полупрозрачни дами, така и хора, стоящи безнадеждно далеч от критериите за стройна и хармонична фигура. В тази зейнала „хранителна” ниша място намериха както знахари и откровени шарлатани, така и мастити и титулувани специалисти в бранша, които, не безкористно, разбира се, се втурнаха да решават един от най-сериозните здравни проблеми на XXI век.

В битката се включиха и последните достижения на техническата революция. При желание на компютърния екран може да получите информация, че за вашия организъм е полезна например пъстървата, но не и сьомгата, или пък, че вашите клетки просто жадуват за козя ласка – под формата на мляко или сирене, но определено ще се мръщят на кравешките продукти. Добре е да се знае обаче, че всеки, който има намерение да се намеси в изключително сложната и балансирана храносмилателна система на човешкия организъм, трябва да е наясно, че това крие потенциални рискове, които в определени случаи могат да доведат до сериозни проблеми.

Защото храносмилателната система осигурява на човешкия организъм както необходимите енергийни вещества, така и огромен брой нутриенти, нужни за протичането на неизброимото количество биохимични процеси, свързани с неговото съществуване. Разбира се, познаването в необходимата ширина и дълбочина на тези процеси е задача на съответните специалисти, но принципни познания следва да има всеки, който планира някакво по-сериозно вмешателство в своя хранителен режим.

Това определено ще го предпази от неправилни стъпки и фатални грешки. Защото не са малко хората, които, без да имат елементарни познания върху сложността на обекта, върху който се опитват да въздействат, се втурват да изпълняват всяка от стотиците „изпитани” диети, циркулиращи в публичното пространство. Маниакалността в тази област доби патологични измерения и учените вече говорят за една нова болест – орторексия. Независимо от ограничения обем на настоящия материал ще се опитаме, макар и с крайчеца на окото, да надникнем в тайните на невидимата кухня на човешкия организъм.

За своето съществуване и развитие човешкият организъм се нуждае от редица вещества (нутриенти) – въглехидрати (захари), протеини (белтъчини), липиди (мазнини), които служат като енергиен източник и „строителен материал” за синтезата на неизброимо количество продукти, както и широк кръг „спомагателни”, но жизненонеобходими субстанции – витамини, незаменими мастни и аминокиселини, минерали и т.н.

По промисъл, известна единствено на Твореца,
въглехидратите са поставени в основата на енергийната система на човешкия организъм.
И по-точно глюкозата, в която на практика могат да се превърнат всички усвояеми захари – захароза, лактоза, фруктоза, скорбяла, но и не само те. Тя е главен енергиен ресурс за протичането на сложните биохимични процеси в човешкия организъм и единственото „гориво” за клетките на неговия главен компютър – мозъка, който дори в състояние на покой консумира  около 2/3 от циркулиращата в кръвта глюкоза!

Понятно е каква беда може да си навлече всеки, дръзнал да елиминира изцяло въглехидратите от хранителния си режим. Доказано е, че недостигът на въглехидрати води и до нарушения в обмяната на белтъците и мазнините, което принуждава организма да покрива енергийните си разходи за сметка на разпадане на тъканните белтъци. В резултат в организма се натрупват вредни продукти, а киселинно-основното равновесие се измества по посока към по-киселите стойности.

Пектинът и целулозата, отнасяни към т.нар. растителни фибри, не се усвояват от храносмилателната система, но спомагат за добрата перисталтика и са незаменим субстрат за милиардите полезни бактерии, населяващи дебелото черво, чието количество съставлява цели 2 кг! Под форма на благодарност последните осигуряват на  организма богат букет от безценни витамини – В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К, които вземат дейно участие в огромен брой жизненоважни метаболитни процеси. Т.е. ролята на тези „баластни” въглехидрати е не по-малко важна от тази на „същинските” такива. Нещо, което е основополагаща идея в съвременната диетология.

Трансформацията на белтъците,
представляващи полимери на т.нар. аминокиселини, е изключително важен етап на храносмилателните процеси, протичащи в човешкия организъм. Тя започва в стомаха под действието на силно киселия стомашен сок, продължава в дванадесетопръстника и трябва да завърши възможно най-пълно в тънките черва. Попаднали в дебелото черво, продуктите на непълното разграждане на протеините осигуряват питателна среда за гнилостните бактерии, които са в постоянна борба с полезните бактерии. Подобно „стимулиране” на гнилостните бактерии често води до нарушение на бактериалното равновесие в дебелото черво, свързано с отделяне на множество токсини (продукти на жизнената дейност на последните) и чувствително намаление на продуцираните от полезните бактерии витамини.

Явлението е известно като дисбактериоза с твърде неблагоприятни последствия за организма. Един от най-ефективните начини то да се избегне е да се оставят гнилостните бактерии на строга гладна диета, което се постига чрез осигуряване на необходимите предпоставки за възможно най-пълно разграждане на белтъчните вещества още преди дебелото черво. Понятно е, че решаваща роля за това играе количеството на отделения стомашен сок. А как се дозира това количество? Отделянето на стомашния сок преминава през няколко етапа.

То започва още при вида и аромата на храната и продължава при нейното дъвчене и поглъщане. Количеството сок, секретирано на този етап, определено е недостатъчно за пълното разграждане на погълнатите белтъци, но стига за стартиране на процеса и протичането му в продължение на около час. Следващият етап е свързан с отделянето на основното количество стомашен сок, което (забележете!) е пропорционално на разтягането на стомаха, чийто обем може да достигне внушителните 3,5 л.

Предвид на това не са малко диетолозите, които вече смятат за несъстоятелно внушението, че човек трябва да става от масата леко гладен. Според тях правилно е да се става с чувство на приятна тежест в стомаха. Една от ролите на  фибрите и т.нар. гарнитури към ястията е именно тази – да осигурят необходимото разтягане на стомаха, което ще гарантира отделянето на достатъчно количество стомашен сок.

Основната част от мазнините, присъстващи в храните, представляват т.нар. триглицериди –
съединения на глицерина с три висши мастни киселини. Тяхното разграждане започва в стомаха, където на съставните части се разпадат само около 10% от тях, продължава в дванадесетопръстника и завършва в тънките черва.

Съществена роля в този процес играе лецитинът – важен фосфолипид, който в значителни количества се съдържа в яйцата, рибите, птичето месо, соята, слънчогледа и т.н. Освен с другите функции в процесите на усвояването на липидите лецитинът е пряко ангажиран и с извеждането на холестерола от организма, извличайки го дори от вече образуваните атеросклеротични плаки.

В заключение е уместно да се подчертае, че за осигуряване на здрав организъм и красива и привлекателна фигура не са нужни никакви специални диети и мъчителни лишения, а единствено воля за спазване на няколко прости правила:

ограничаване на „бързите захари” (глюкоза, фруктоза, захароза) и разумно увеличаване на дела на сложните, намаление до възможния минимум на наситените мазнини, както и на транскиселините (хидрогенираните мазнини, маргарина), увеличаване на ненаситените мазнини (растителни масла, ядки, риби, морски дарове), както и на растителните фибри (пълнозърнест, ръжен и типов хляб, овесени ядки), ежедневна консумация на плодове и зеленчуци.

Важно условие за пълното усвояване на хранителните вещества е благоприятната обстановка по време на храненето и храносмилането – доброто настроение, положителните емоции, приятното обкръжение, както и интензивният двигателен режим и честите контакти с природата. Мъдрите хора казват, че храненето и сексът са две от най-важните удоволствия на живота, които взаимно се обуславят. Просто в зависимост от възрастта едното става по-значимо от другото...
gpopov_bg@yahoo.com

 

Сподели във Facebook