НЗОК не определя цените на лекарствата
С д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса, разговаря Петър Галев
- Д-р Тодорова, кой определя списъка с лекарствата, които касата заплаща частично или напълно, както и цените на тези лекарства?
- В продължение на няколко години обществото беше свикнало да свързва името на касата с тези процеси – определяне на лекарствата в позитивния списък, определяне на цените и т.н. Но от 2007 г. влезе в сила новият закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, който отрежда една твърде ограничена роля на НЗОК. С новото законодателство се създадоха две комисии към Министерския съвет. Едната е по позитивния лекарствен списък, а другата е комисия по цените. Именно тези комисии, които са напълно самостоятелни и не са свързани със здравната каса, определят кои лекарства НЗОК може да заплаща изцяло или частично и на какви цени. В тези комисии влизат представители на различни ведомства. Вярно е, че касата е представена в двете комисии, но – бих казала – доста скромно. В Комисията по позитивния лекарствен списък например касата има едва двама от общо 11 членове.
- Всъщност вие получавате един готов продукт под формата на списък с лекарства и конкретни цени, които сте длъжни да следвате.
- Така е, касата е един 100-процентов изпълнител на този закон и една финансираща институция.
- Преди няколко дни изразихте опасение, че средствата за лекарства няма да стигнат до края на годината, какви са мотивите ви за това заключение?
- Това притеснение не ме е напуснало въпреки уверенията от страна на министъра и от членове на комисията, че всичко ще бъде наред. През тази година много трудно събираме своите приходи и се опасявам, че бюджетът на касата за лекарства няма да стигне, за да покрие списъка, в който има 418 нови лекарствени продукта. През април има един лъч в тунела с малко по-добра събираемост на здравните вноски, но дали тази тенденция е трайна, ще се разбере в края на май, началото на юни.
- А кога можете да направите анализ за реалното потребление на лекарства през 2009 г.?
- Това е най-трудната прогноза, защото в потреблението на лекарства, от една страна, има сезонност, както при част от заболяванията, от друга страна, хронично болните не получават нови предписания всеки месец, а по друг времеви алгоритъм. Не е ясно и колко пациенти ще бъдат включени в програмите за скъпо струващо лечение. Някои от лекарствата на хронично болните ще трябва да бъдат заменени не защото не действат, а защото ги няма в новия списък. Става въпрос за около 300 препарата.
- Кой е най-големият парадокс в новия лекарствен списък, който касата ще трябва да изпълнява?
- Един от парадоксите е, че в списъка за лекарства за домашно приложение са включени инфузионни разтвори (т.е. препарати за венозно приложение), за които самите производители изрично са посочили, че трябва да се прилагат в болнични условия. Така може да се окаже, че веднъж касата ще заплати самия скъп препарат и втори път отделно ще заплати клинична пътека за болнично приложение на същия препарат. В списъка има и някои доста екзотични медикаменти, което по принцип не е лошо, но не е съобразено с реалния бюджет на касата.
- В края на януари променихте наредбата за профилактика. Хората възползваха ли се от новите възможности?
- Би ми се искало повече хора да отидат на профилактични прегледи, защото те вече не са формални, а са много информативни за здравето. Всеки профилактичен преглед вече включва изследване на холестерол (общ и „добър” - HDL), триглицериди, кръвна захар на гладно, както и общ преглед, измерване на кръвното налягане, кардиограма. Въведохме и анкетна карта за здравословното състояние на пациентите, която се съхранява при лекаря.