Пликчетата – символът на човешката безотговорност

Кметът на Кюстендил показа как екоматериалите могат да заменят полиетилена

За първи път полиетиленовата торбичка се появява не в магазина, където пазаруваме, а през 1977 г. в лабораторията на учените, занимаващи се с органометална химия. С пълна сила тогава са се провеждали и експериментите с братовчедите на пликчето - полимерните продукти като дамските чорапогащи и силикона.

Днес торбичката, гениалното откритие на ХХ век, виси по клоните на дърветата, рее се във въздуха и скита по улиците на ХХІ век.

С годините полиетиленът се превръща в проблем, и то глобален. Все повече държави в света търсят решение на законодателно ниво. Идеята да се забранят найлоновите пликчета подкрепиха дори Африка и Азия. На дневен ред екологичната заплаха от заместителите на платнените торби се обсъжда и в законодателството на Европейския съюз. В България опитите неуспешно преминаха от допълнително заплащане на торбичката в магазина до взимането на екотакси. Но резултатът си остана същият – полиетиленовите пликчета са все така жизнени, неразградими и вредни за околната среда.

Всички добре познаваме хартиената торбичка от времето на соцмагазините „Плод и зеленчук”, а нейния доста по-голям вариант сме виждали по американските филми. Само че цената й вече не е достъпна за българина. Излиза, че да си еко е модерно, но и доста скъпо. Освен това спорно е и колко си еко, щом, за да произведеш и употребиш въпросната хартиена торбичка, трябва да отсечеш дърво.

Друг достоен заместник на полиетиленовото пликче е направеното от дегрален. Той е подобен на полиетилена материал, който обаче, подложен на слънце, въздух и вода, след време изчезва. Тези торбички имат определен срок на годност, но не са подходящи за получаване на органична тор - компост. Затова пък цената им не е по-различна от тази на полиетилена. 

„Всичко, което може да се произведе от полиетилен, може да се направи от дегрален, той е негов абсолютен заместител. Дали ще са чанти с вградени дръжки, дали ще са от шумящ материал или от този с ниска плътност – всичко може да се изработи. Нещо повече, въведохме вече и деграленови продукти сред стандартните, в това число най-използваните по магазините торбички тип „потник”. Разполагаме с наличности и за тях не трябва поръчка. Опитваме се да убедим хората да си купуват от тях вместо полиетиленови торбички, за да опазим България чиста.” – казва Огнян Ангелушев, мениджър корпоративни клиенти във фирма за производството на торбички.

Остава обаче въпросът как ще се мотивират българските търговци и производители да използват новите екоопаковки.
Според г-н Ангелушев първият начин е да се наложи това като изискване от страна на управляващите. Следващият е бизнес интерес - разграждайки се, опаковките няма да висят като антиреклама по храстите и дърветата. Накрая идва и чисто човешкият мотив - децата ни да не живеят в боклуците, в които е затънала страната ни.

Друга алтернатива на полиетиленовото пликче е торбичката от царевично нишесте. Цената й обаче е значително по-висока от неразградимия й събрат. Предимствата й са в това, че тя е органичен продукт и може да се разгражда чрез компост. За жалост този вариант все още е чужд на България, като се има предвид, че разделното събиране на боклука е доста неефективно.

Според Огнян Ангелушев деграленът ще се наложи над хартиените пликове по една важна причина – по-евтин е от тях. Спрямо торбичките от царевица, там отново деграленът има сериозно предимство. Но трябва да се направи разделяне за какъв тип екология говорим, дали за компостируеми торбички или за такива, които се разграждат и изчезват... Все още няма организация на държавно ниво, която да се занимава с компостиране на биопродуктите, към които спадат и „царевичните” торбички.” – казва Огнян Ангелушев.

Ясно е, че трябва твърда ръка в битката с торбичките. Така както направи преди три години кметът на Кюстендил Петър Паунов, който забрани полиетиленовите пликчета в рамките на града. Изваждането им от магазините стана чрез седеммесечна разяснителна кампания, като търговците се задължиха да заменят полиетиленовите торби с такива от екоматерии. Положителният резултат не закъснял. Хората започнали да си носят платнени торби или пък си купували от по-скъпите с 5 стотинки пликчета от екоматериал, каквито предлагали в цялата  търговска мрежа.

Не само че забраната направила града по-чист, но и хората започнали да се разделят с навика си да хвърлят боклуци безразборно. Така бил постигнат пълен синхрон между общината, търговците и гражданите, от което спечелили всички. И най-вече градът, в който живеят.

За всички, които все още не знаят как да се справят със заплахата, наречена найлоново пликче, остава надеждата, че следващите поколения ще проявят повече разум и далновидност. А кацналите по дърветата пликчета ще останат в миналото.

 

Сподели във Facebook