.jpg)
Повторението на уроинфекцията е предотвратимо
Възможно ли е бъбречни проблеми да протичат без тревожни симптоми, как да разпознаем уроинфекциите и какви фактори могат да подпомогнат рецидивите? На въпросите ни отговаря д-р Даниела Петрова, нефролог в МЦ „Грийнберг”.
Едната група от бъбречните заболявания, казано най-общо, протичат, особено в началния етап от развитието им, без човек да има някакви конкретни симптоми. Това са обикновено хроничната бъбречна недостатъчност, гломерулонефритите, макар че и при част от тях има определени сигнали, които специалистът може да разпознае. Примерно артериална хипертония, появата на отоци, по-често уриниране, анемия в някои от случаите – тези симптоми биха могли да бъдат сигнал за едно бъбречно заболяване. Появата на белтък в урината е сигнал за проблем, който засяга и бъбреците. Разбира се, бъбреците са рефлекторен орган, който се свързва и с редица други заболявания. Примерно артериалната хипертония би могла да има и чисто бъбречен произход, а есенциалната хипертония може да предизвика увреждане и на бъбреците, както на сърцето.
Уроинфекциите са най-честите проблеми, заради които ни търсят пациентите. Инфекциите на уринарния тракт протичат с болка, с парене при циститите, по-често позиви за уриниране. Много от пациентите казват, че стигат буквално до невъзможност да станат от тоалетната чиния. Страдат преди всичко млади жени на възраст от 16-17- до 30-40-годишна възраст.
Най-общо тези заболявания биха могли да се разделят на две групи – неусложнени инфекции, каквито са циститите, уретритите. Усложнените инфекции наблюдаваме основно при тези пациенти, при които е налице някакъв анатомичен проблем или са претърпели операция, поставяни са им катетри, или по различни други причини имунната система не може адекватно да се справя.
Като превантивни мерки срещу най-разпространените уроинфекции бих препоръчала на първо място спазването на добра лична хигиена. Второ - в много случаи пациентите, които идват с уринарна инфекция, споделят, че пият не повече от една чаша вода на ден. Трябва да се знае, че приемът на течности е в основата на превенцията на инфекциите на пикочните пътища. Като говорим за битовите навици - бельото също има значение. Изкуствените материи подпомагат развитието на уринарна инфекция, както и моделът „прашка” не е за препоръчване.
Вероятността от рецидиви на уроинфекцията зависи, от една страна, от това какво лечение се е провело при първия пристъп - дали е правилно, дали е достатъчно като продължителност, доколко, ако има предразполагащи фактори за възникване на такъв тип инфекция, те са преодолени. Защото примерно при жените над 50-60-годишна възраст не са рядкост т.нар. сенилни колпити, има и промяна в локалните защитни механизми. При някои се наблюдава смъкване на влагалището, нарушена инервация. В тези случаи обикновено рискът за рецидив на инфекцията е много вероятен.
Докато при млада жена с първи пристъп на цистит и правилно проведено лечение според лабораторно установения бактериален причинител на инфекцията, съпроводено с билков препарат, рецидивът би могъл напълно да се предотврати. Обикновено нефролози и уролози предпочитат да прилагат успоредно с антибиотика и около 30 дни след него билкови препарати. Примерно аз използвам „Урокомфорт”. Антибиотикът има за цел унищожаване на съответния микроорганизъм, докато билковите продукти увеличават честотата на уриниране, като същевременно действат антисептично, пречат на прикрепването на болестотворните бактерии към епитела.
