Пречи ли слънцезащитната козметика на образуването на витамин D?

През последните 20 години слънцезащитата стана неизменна част от ежедневието ни, като днес масово се използват слънцезащитни продукти за лице, ръце, тяло и дори за коса. Фотопротекцията е необходима за предпазване не само от слънчево изгаряне, но и за защита на кожата от стареене и от поява на злокачествени кожни тумори.

Правилната употреба на слънцезащитни продукти е особено важна с оглед предпазване от малигнен меланом, чиято честота се повиши значително през последните 30 г. Според статистиката в света всяка година има над 100 000 нови диагностицирани случая на малигнен меланом, като това е най-злокачественият от всички кожни тумори в човешкото тяло.

Излагането на ултравиолетовите лъчи драстично увеличава риска от развитие на меланом според редица научни проучвания.
Особено опасно е неконтролираното излагане на слънце в ранна детска и тийнейджърска възраст. Интензивното стоене на слънце без фотозащитни кремове и облекла уврежда ДНК в меланоцитите, които по-късно се превръщат в меланомни клетки.

Ултравиолетовите А лъчи (UVA) и ултравиолетовите В лъчи (UVB) оказват различно действие върху кожата поради разликата в енергията на лъчите и нивото на проникване в кожата. УВА лъчите водят до стимулиране на пигментацията, поява на слънчеви алергии, преждевременно състаряване на кожата и рак на кожата в по-късна възраст. УВБ лъчите водят до слънчеви изгаряния, увреждат ДНК на клетките и могат да доведат до образуване на кожни тумори.

Слънцезащитните продукти са създадени с цел предпазване от вредните влияния на УВ лъчите. От голямо значение е тяхното правилно нанасяне, като се предлагат различни продукти с подобрени свойства под формата не само на кремове и флуиди, но и продукти с текстура на мляко, спрей, гел, водоустойчиви, устойчиви на изпотяване и др.

Параметрите на фотозащитните продукти са отдавна известни – те предпазват от УВА и УВБ лъчи, като в последните години бяха създадени и препарати, които защитават от синята зона на видимия спектър. Защитата от УВБ лъчи е отбелязана на етикета на козметичния продукт като SPF, а цифрите, които следват (например 30 или 50+), сочат колко по-дълго човек може да бъде изложен на слънце, преди да получи слънчево изгаряне, сравнено с кожа без фотозащита. Защитата от ултравиолетови А лъчи се отбелязва на продуктите като ограден в кръгче надпис УВА.

Ясно е, че използвайки фотозащита, кожата се предпазва не само от изгаряне, но и оказва профилактика на остаряването на кожата и на появата на кожни тумори.

Дали защитата от ултравиолетова светлина носи само ползи?

Един от най-важните процеси, който УВ лъчите оказват върху кожата е, че посредством тях се синтезира витамин D, от който се нуждае всеки организъм. Благодарение на него се усвояват калцият и фосфорът в човешкото тяло, което го прави изключително важен за правилното функциониране на мускулите и костите. В последните години се представят редица литературни данни за връзката между намаленото количество на витамин D в организма и появата на различни заболявания. Нужното ниво на витамин D в организма е изключително важно не само за превенция на развитието на остеопороза, но и за редица други имунологични, метаболитни и дори ракови заболявания. Витамин D се синтезира в кожата под влияние на УВБ лъчите, като тук идва въпросът трябва ли тогава да се спре прилагането на слънцезащитни продукти? Отговорът на тази дилема – „Нормални нива на витамин D или фотозащита?”, стана централна тема през последните години на редица научни проучвания. През 2017 г. международна експертна група от ендокринолози, дерматолози, фотобиолози и епидемиолози анализира всички проучвания, свързани с прилагането на фотозащита и синтезата на витамин D от кожата. Публикуваните резултати са изненадващи, като се оказва, че при здравите хора употребата на слънцезащитни продукти не води до хиповитаминоза D в организма. Отговорът е, че за цялостно предпазване от УВ лъчи е необходимо през целия ден, на всеки 2 часа, върху кожата да се прилага плътен слой фотозащитни продукти. Почти никой не се придържа към това правило всеки ден, особено в часовете сутрин между 7 и 9, както и след 16 часа следобед. Интервал от 30 минути в ранните или късни часове от деня се оказва напълно достатъчен за кожата ни да осъществи синтеза на необходимото количество витамин D. За изключително стриктните потребители на слънцезащита се препоръчва през летните месеци след 16 часа да оставят открита кожата от лактите и колената надолу за поне 30 мин.

Някои фоточувствителни заболявания като слънчеви алергии, кожен лупус, порфирии, ксеродерма пигментозум изискват задължително предпазване от слънцето и непрекъснато нанасяне на фотозащита. При тези пациенти трябва да се правят редовни контроли на нивата на витамин D в организма.
При установена хиповитаминоза се назначава лечение под формата на капки, таблетки или ампули с витамин D в определена от лекарите доза за попълване на необходимите нива. Препоръчва се и консумация на храни, богати на витамин D - гъби, черен дроб (от риба и говежди), сьомга, сардина, риба тон, както и да се пие по една чаша портокалов сок дневно.

Научно изследване от 2021 г. доказва, че нанасянето на фотозащитен крем върху цялото тяло преди плажа оставя 20% от кожата незащитена. Ако два пъти едно след друго се нанесе слънцезащитният продукт, тогава около 9% от кожата остава без защита, като дори тези 9% са достатъчно голяма площ, за да се синтезира необходимото количество витамин D.

Нанасянето на фотозащитен крем последователно два пъти едно след друго е рядкост, но е безспорен факт, че кожата е способна да образува достатъчно витамин D за организма дори и при стриктна фотозащита. А необходимостта от слънцезащита е задължителна предвид все по-нарастващите цифри за увеличаване на кожните тумори в световен мащаб.

За проверка на пигментните образувания по кожата, диагностика на кожните тумори и лечение на последиците от неконтролирано излагане на слънце е необходима консултация с дерматолог.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.