Принципите на здравословното хранене

Британският  диетолог Майкъл Полън се опитва от дълги години да формулира приблизителни норми за здравословно хранене.  Преди да издаде книгата си “Правилата за хранене”, той се е консултирал и е събирал информация от много опитни колеги – гастроентеролози, психолози, антрополози и диетолози.

Предлагаме ви някои от основните водещи принципи, до които авторът стига и препоръчва като изпълними от всеки.

Колкото е по-бял хлябът, толкова е по-вреден.
Бялото брашно действа на обмяната на веществата почти като чистата захар.

Не яжте сухи закуски, които оцветяват млякото или водата.
Смята се, че е най-полезно да се закуси с мюсли и подобни изделия за бързо приготовление.

Не яжте храни, на които бабите ви не биха се доверили.
Хранителната промишленост непрекъснато се развива, в резултат на което щандовете са отрупани с продукти, за които нашите предци не са и сънували. Най-вредни са тези продукти, с чиято обработка съвременните технолози са се занимавали най-много.

Яденето трябва да засища глада, а не да е средство срещу скука.
Много често не ядем само от глад, а от скука, от притеснение, за да запълним времето си и даже просто за удоволствие.
Храната трябва да е разноцветна.

Старайте се да сервирате в чинията си продукти с поне 4 различни цвята.

Най-ярките естествени цветове имат пресните плодове и зеленчуци (но не и месото и хлябът).

Храните с дълъг списък на състава им върху етикета не са най-доброто.
Колкото повече съставки има в продукта, толкова по-голяма е неговата обработка. А това означава, че той съдържа консерванти, подсладители, овкусители, ароматизатори и други ненужни на организма вещества.
Ако прочетете на етикета на продукта сложни и непонятни съставки, не го купувайте. След като не слагате в домашно приготвените храни такива неща, не допускайте хитрите производители да ви пробутват в яденето всичките тези непознати съставки.

Яжте храни, приготвени чрез подкваса и ферментация.
Включете в менюто продукти, които вече са били частично преработени от гъби и бактерии. Такива са киселото мляко, сиренето, соевият сос  и др.
Не всичко мазно е вредно.

Пържените тестени изделия и чипсът са едно нещо, а мазната риба (сьомга, скумрия, аншоа) - съвсем друго.

Мазнината на рибата е богата на киселини, които са полезни за сърцето, нервната система и кръвоносните съдове.

Не яжте храни, които не се развалят дълго време.

Дългият срок на годност на продуктите по правило говори за по-голяма степен на обработка, което означава намаляване на тяхната хранителна стойност. Те са пълни с консерванти и други химикали. Изключение правят продуктите, получени чрез ферментация - като виното и меда, които могат да се съхраняват десетилетия.

Не се предоверявайте на обезмаслените храни.
Липсата на мазнини в даден продукт съвсем не означава, че той е полезен. Бързите въглеводороди  също допринасят за трупането на килограми.
Не яжте бързо.

20 минути са необходими на мозъка, за да схване, че сте се нахранили, и да изпрати съответния сигнал на стомаха.

Така че колкото по-бавно ядете, толкова по-бързо ще се нахраните.

Нещо за бульоните.
Месният бульон не е за препоръчване. Според лекарите в него са извлечени най-вредните вещества от месото, сред тях и тежката животинска мазнина. Затова пък зеленчуковият бульон е нещо съвсем различно. При варенето в него се извличат много хранителни съставки, затова той никога не трябва да се изхвърля.

Купете си по-малки чинии.
Британско изследване с участието на няколкостотин доброволци показа, че след като започнат да се хранят в чинии с по-малък диаметър, хората започват да ядат средно с 22% по-малко.
 
Съобразявайте се с местните традиции.
Според повечето диетолози най-правилно е в храненето да се придържаме към местната традиционна кухня.

Никога не яжте до насита.
Мозъкът не разбира веднага, че стомахът е пълен. Спрете да се храните, когато вече не изпитвате глад, и след 15-20 минути ще се почувствате напълно сити.

Не яжте накрак от уличните павилиони.
Почти всички продукти, които се продават на улицата, са пълни с концентрати, вредни мазнини и са бедни на полезни хранителни вещества.

Хранете се в компания.
Няколко изследвания показаха, че когато човек се храни сам, поема повече храна, отколкото ако има компания.

Изделията, които се назовават на всички езици еднакво, най-често не са храна.
Става дума за  бигмак и чипс.

Пицата и пастата например са съвсем друго нещо, за тях има думи в различните езици – макарони, фиде, пити и т.н.
Не се отказвайте напълно от „забранените” храни.

Няма нищо лошо в това понякога да се поглезим с нещо сладко или с някакво пържено месо.

В края на краищата животът би бил скучен и безрадостен, ако се състоеше само от ограничения.

Понякога правилата трябва да се нарушават.

Никоя крайност не е добра. Стриктното спазване на здравословния начин на хранене може да повлияе отрицателно на психиката, да прибави стресове, а оттук и проблеми със здравето.