Проф. Валерия Хаджидекова: Няма основание за паника от урана във водата

Проф. д-р Валерия Хаджидекова е директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита, където работи от 1980 г. Тя е лекар с две признати специалности: „Радиобиология“ и „Радиационна хигиена“. Едната ѝ дисертация е върху комбинираните ефекти от химично и радиационно увреждане в човешкия геном, а другата е „Биодозиметрия на йонизиращите лъчения“. Специализирала е във Франция, Германия, Великобритания и Холандия. Ръководител е на лаборатория „Радиационна генетика“. Автор е и съавтор на над 100 научни публикации в чужбина и у нас. Научните ѝ интереси са в областта на механизмите на възникване на радиационните ефекти и доказването им при лица, работещи в среда или попаднали под въздействие на йонизиращи лъчения и химични агенти. Лабораторията, която ръководи, сътрудничи с водещи звена в радиационната генетика в света и методите ѝ отговарят на световните стандарти. Представител е на България в европейската и световната мрежа за биодозимерия на йонизиращи лъчения.

- Проф. Хаджидекова, какво Ви провокира да се занимавате с радиология, това не е сред най-популярните дисциплини?

- В началото просто трябваше да се върна в София от прословутото по това време разпределение в провинцията. Но имах шанса да попадна в лаборатория, която се занимаваше с радиационна генетика, където мой учител стана проф. Натараджан. Той ме мотивира да остана в специалността, защото ме привлече в работата по биологичната оценка на дозата на йонизиращите лъчения. Вече аварията в Чернобил се беше случила и нашата работа стана изключително важна, актуална и полезна.

- Точно заради болезнените спомени от аварията в Чернобил каквото и да е споменаване на радиоактивност предизвиква стрес и дори паника. В момента имаме ли някакви реални основания за тревога за здравето?

- Терминът „радиация“ предизвиква страх по целия свят, а у нас страхът е комбиниран и с недоверие. Причината за това, от една страна, е липсата на познания, на информация за същността и ефектите от облъчване, а от друга страна - заради укриването от тогавашната власт на информацията след катастрофата в Чернобил хората развиха недоверие. Трябва да е ясно, че има сериозна разлика между високи и ниски дози облъчване! В момента например няма основание хората да се притесняват за здравето си от повишените спрямо приетите норми количества на природен уран във водата. Имайте предвид, че регулациите през последните години станаха много по-строги, т.е. приеха се за повишени дози, които преди години се смятаха за норма. А това, което се установява в момента като доза уран, например в някои части на Хасково, трябва да бъде приемано системно през цял един човешки живот, за да сметнем, че теоретично може да навреди на здравето. Това не означава, че не трябва да се стремим към привеждане на питейната вода в приетите норми, но и не трябва да се изпада в паника.

- В други държави имат ли проблем с уран във водата?

- Разбира се! Става въпрос за естествени радионуклеиди, уранът се среща широко в природата, който спонтанно се разпада. Колегите ни например в Германия също се сблъскват с подобни проблеми как да образоват хората, как да ги информират какво означава попадането на природен уран във водата. Там правят листовки, предавания. Всъщност на един етап проблемът става икономически, защото се поставя въпросът за изграждане на пречиствателни съоръжения.

- Възможно ли е да се пречисти водата от урана?

- Разбира се, има такива технологии и те са много ефективни. Може да се постигне почти 100 процента отстраняване на урана. В нашия институт правихме проби за вода преди и след пречистването и резултатите бяха изключително добри след пречистването. Всяка община трябва да прецени кое е възможно или по-изгодно: дали да изгради нов водопровод от различен източник, или да пречиства наличните източници. Има и съоръжения за домашно пречистване на водата, т.е. и отделни домакинства могат да си ги поставят, но и тук въпросът е финансов.

- И все пак какво увреждане може да се получи, ако дълго време се приема висока доза уран чрез водата?

В момента например няма основание хората да се притесняват за здравето си от повишените спрямо приетите норми количества на природен уран във водата

- Имайте предвид, че радиологията е експериментална наука, често ние си вадим заключенията от наблюдения върху животни в лабораторни условия. Иначе няма наблюдавана при хората абсолютна зависимост, че ако са приели еди-каква си доза уран, ще развият непременно дадено заболяване. В някои случаи може да се стигне до увреждане на бъбреците, ако се поглъща уран чрез водата, но в много по-големи количества за много продължителен период – с години. Става въпрос за евентуално развитие на бъбречна недостатъчност.

- Хората, които имат опасения, че са „облъчени“ по някакъв повод, какви изследвания могат да си направят, за да се установи или отхвърли това?

- Ние имаме специализирана лаборатория, която прави изследвания на лицата, работещи с йонизиращи лъчения. Това се прави всяка година. Най-общо казано, ако има влияние, то се проявява в периферната кръвна картина. Ако личният лекар установи отклонения в диференциалното броене на кръвните клетки при пациенти, които е възможно да са били изложени на йонизиращо лъчение, може да ги изпрати при нас. Но имайте предвид, че такива промени в кръвната картина се срещат при широк кръг от заболявания, изобщо не е задължително да става въпрос за радиационно въздействие.

- Има ли битов начин да се установи наличие на уран във водата, например тези обичайните дозиметри, Гайгер-Мюлеров брояч хваща ли го?

- Не, при тези незначителни дози от естествени източници те не могат да бъдат отчетени от разпространените уреди. Това става само в специализираните лаборатории.

- Тези дни се говори най-много за урана, но облъчване има и при различни образни изследвания в медицината. Има ли гаранция, че апаратурата, която се използва у нас, отговаря на най-високите стандарти за безопасност?

- Има много строги правила, на които апаратурата за образни изследвания трябва да отговаря! И ние, и редица други контролни органи отговарят за това. Във всяко такова отделение има и медицински физик. Най-важното е лекарят да прецени за всяко изследване какво е съотношението полза/риск. В огромния процент рискът от диагностичното или лечебното облъчване в медицината е несравнимо по-нисък от опасността да не се постави правилна диагноза или едно тежко заболяване да остане без лечение. При много изследвания поглъщаната доза е сравнима с тази, която получаваме при полет през океана със самолет, защото на голяма височина естественият радиоактивен фон е по-висок от този на земната повърхност. В моята практика не съм се срещала с пациент, който да е получил доказана вреда върху здравето от многократни рентгенови изследвания например. Но това не означава те да се правят без конкретна необходимост.

- Имаме ли в България достатъчно подготвени специалисти, които да реагират при аварии или злонамерени действия, свързани с радиоактивно замърсяване?

- Радиобиологията е много тясна област, малко хора са подготвени, защото, от една страна, радиационните инциденти – слава богу – са доста  редки, а от друга страна, това е комплексна дисциплина, изисква познания не само по генетика, биофизика, клинична медицина, но и по теоретична физика, химия. Трудно се изграждат специалисти, но мога да кажа, че нашият център е на наистина много високо равнище, което се признава от международните ни партньори от целия свят. С днешна дата поради постоянните заплахи за ядрен тероризъм големите международни организации като ООН и СЗО, ЕС поставят сериозен акцент върху необходимостта да има стриктни правила и готовност за действие в критични ситуации, свързани с йонизиращи лъчения. В заключение искам да кажа, че човечеството не може да се откаже от технологиите в енергетиката и медицината, свързани с радиацията. И въпреки масовото разпространение на тези технологии средната продължителност на живота постоянно се увеличава.