Пролетта е сезон за профилактика

 

В целия съвременен свят хората отдавна предпочитат да си правят някои основни изследвания и прегледи при пълно здраве, вместо да разчитат на помощ, когато ножът опре до кокала.
Ходенето на профилактични изследвания не се приема като израз на слабост, страх или вманиаченост към здравето. Точно обратното – интелигентните хора и от двата пола са информирани за най-разпространените рискове и правят всичко възможно да ги предотвратят или най-малкото да ги хванат навреме. Балканското „Не ходя по доктори!” играе много лоша роля у нас дори и през ХХІ век. Това е една от причините в редица държави хората на повече от 70 години да изглеждат и да се чувстват напълно работоспособни. А в България, както се пъчим, че не ни пука от нищо, немалко хора на 50 вече са като баби и дядовци.

За превантивните прегледи не се изисква чак толкова много в сравнение с времето и парите, които отделяме за редица други дейности. По принцип профилактичен преглед и някои изследвания ни се полагат всяка година при личните лекари. В кабинета ще ви премерят на тегло, ще направят кардиограма, ще ви преслушат и ще дадат направление за основни кръвни показатели. При жените след определена възраст се полага мамография, а при мъжете – изследване на простатноспецифичния антиген, който се приема за туморен маркер за рак на простатата. Някои изследвания не се включват към профилактиката по НЗОК, но не са толкова скъпи, че да не си ги позволите.

Ето какво е добре да се проверява периодично в организма:

1. Пълна кръвна картина: Тук влизат левкоцити, еритроцити, тромбоцити, хемоглобин и други показатели. Добре е да се прави всяка година при децата, при хората над 40 години, както и при по-младите, ако са установени някакви отклонения.
2. Кръвна захар: Това изследване се прави лесно в кабинета на личните лекари и е добре да е минимум веднъж годишно.
3. С-реактивен протеин (CRP): Това е специфичен белтък, чието количество се повишава в кръвта при инфекциозни и злокачествени заболявания. През последните години се установи, че една високоспецифична фракция от този белтък – hs CRP, която също може да се изследва, доста точно показва сърдечно-съдовия риск. В профилактичен план CRP е добре да се прави на 2 години при хората над 45 г., както и при всякакви неспецифични оплаквания – умора, неясно отслабване и др.
4. Профил на холестерола: Изследването на общия холестерол не е достатъчно, за да се разбере рисът от инфаркт или инсулт. Важни са също триглицеридите, както и съотношението между „добрия” и „лошия” холестерол. Това изследване трябва да се направи профилактично веднъж в пубертета, след което при липса на отклонения - веднъж на 5 години. Над 45-годишна възраст – всяка година.
5. Бъбречната функция: Очистващата функция на бъбреците се проверява чрез нивата на креатинина и уреята в кръвния серум. Важно е и дали има белтък в урината. Тези показатели трябва да се тестват на 3 години при младите хора и всяка година във възрастта над 50.
6. Черния дроб: Основните ензими, които се проверяват, са АсАТ и АлАТ. Добре е да се видят веднъж при децата, а при възрастните, особено ако си пийват или приемат повече лекарства, всяка година.
7. Пикочна киселина: При повишени нива на тази киселина в кръвта може да възникне подагра. Застрашени са по-пълните хора, които обичат тлъсти меса и алкохол. Но има и по-млади хора с висока пикочна киселина. Добре е да се проверява през няколко години.
Освен кръвните проби при жените е важно редовното (всяка година) посещение при гинеколога с взимане на цитонамазка, а при двата пола в развитите страни се прави профилактична колоноскопия във възрастта над 50 години, за да се засече в предраков стадий евентуално образувание на дебелото черво. (ЖД)

 

Сподели във Facebook