.jpg)
Пушенето в закрити обществени помещения е посегателство срещу здравето
По повод предложените промени в Закона за здравето, свързани с тютюнопушенето в заведенията, ГИ „България без дим“ и Коалицията „За живот без тютюнев дим” се обърнаха с писмо до председателя на НС Михаил Миков, в което се казва:
Уважаеми г-н Миков,
Мотивите за внесената промяна не почиват на научни или национално представителни проучвания, обосноваващи „нарастването на безработицата с поне 30 хил. души“ сред персонала на заведенията, както и „спад в приходната част на бюджета с не по-малко от 300 млн. лв.“. Абсолютно необоснована е и тезата, че се „нарушават правата на гражданите сами да определят своя начин на живот“.
В Решение № 7294 от 26.05.2011 г. на ВАС се казва: „Околната среда без тютюнев дим е естественото състояние на околната среда. Този факт не се нуждае от доказване. …
Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредоносна практика както за упражняващия я, така и за околните... Ето защо ограничаването в каквато и да било степен на тютюнопушенето не може да се приеме като мярка, накърняваща права или засягаща правна или лична сфера на гражданите.
Напротив - възможността да се пуши на обществени места, дори при ограничени условия, поставя под заплаха здравето както на пушещия, така и на околните (пребиваващи или работещи в тях) и нарушава основното и неотменимо конституционно право на здравословна и безопасна среда на живот.
В този контекст именно предоставянето на възможност за упражняване на тази вредоносна практика на обществени места може да се разглежда като нарушаване на субективни права, гарантирани от
Основния закон, и като дискриминационна практика по отношение желаещите да живеят, работят и ползват обществени места без тютюнев дим, както и може да бъде основание за търсене отговорност за вреди“.
Действащата вече година забрана се приема от населението. Различни проучвания сочат, че подкрепа за забраната дават 61-69% от анкетираните, много от които са пушачи. Ако през декември 2012 г. петицията „Не на връщането на цигарения дим“ беше подписана от 22 000 граждани, към днешна дата те са вече 62 800.
Туризмът не пострада от забраната. Напротив, летният сезон 2012 г. завърши с 5% ръст в броя на туристите и 7,5% ръст в броя на нощувките. По данни на Института за анализи и оценки в туризма резервациите за сезон 2013 г. също предвиждат ръст от 3,5-4% спрямо 2012 г.
При анализа на причините за възможен спад в оборотите и приходите на някои заведения за хранене и развлечения следва да се отчитат и други обективни показатели, като повишаване цените на храните, на тока, водата, отоплението, инфлацията, обедняването. В проведеното през септември 2012 г. проучване на НЦИОМ един от изводите е: „За 80% от интервюираните моментната или трайна липса на пари води до отказ от развлечения като гостувания, посещения на ресторанти, барове и т.н.”.
Категорично възразяваме срещу внесеното предложение, то е свързано с връщане на ред, който доказа, че не може да осигури безопасна среда за посетителите и за персонала в заведенията. Помещенията за пушачи не отговаряха на изискваната квадратура, вентилацията не се пускаше, димът проникваше и в другите помещения. Протоколите от измерванията на ефективността на вентилацията в повечето случаи не отговаряха на действителното състояние на съоръженията.
Заведенията с площ до 50 кв.м не изградиха необходимата вентилация и в тях просто не можеше да се диша. Не трябва да се подминава констатацията в параграф 25 на Приложението към Препоръката на Съвета на Европейския съюз за среда без тютюнев дим: „Безопасни нива на излагане на вторичен тютюнев дим не съществуват и, както беше признато от Конференцията на страните в решение FCTC/COP1(15), инженерните методи като вентилация, обмен на въздуха и използване на определени зони за пушене не защитават от излагане на тютюнев дим”.
С отпадането на ал. 2 на чл. 56 от действащия текст на Закона за здравето се изключват обособените работни места и помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение, което е недопустимо, защото това недоглеждане ще лиши работещите от възможността да пребивават в среда, свободна от тютюнев дим.
От направеното предложение за промени в Закона за здравето не личи загриженост за здравето на хората и особено за здравето на работещите в заведенията за хранене и развлечения, а то по-скоро говори за лобистки предложения на ресторантьорския бизнес и на тютюневата индустрия.
