Руптура (скъсване, разкъсване) на Ахилесовото сухожилие – рискови фактори, лечение

Руптурата на ахилесовото сухожилие е една от най-честите сухожилни увреди, засягаща предимно пациентите в активна възраст 40-60 г. Най-често се дължи на нелекувано или недобре лекувано хронично възпаление – тендинит. Структурната цялост и здравината на сухожилието се променят и при сравнително лека травма то се къса. Лечението е по правило оперативно, особено при активни спортисти. В съчетание с активна рехабилитация може да се очаква пълно възстановяване на функцията след операцията.

Руптурата на ахилесовото сухожилие се среща преимуществено при мъжкия пол над 40-годишна възраст и е свързана с упражняване на различни видове спорт (футбол, баскетбол, волейбол и други). Острите руптури на ахилесовото сухожилие биват диагностицирани погрешно като дисторзио (навяхване) в областта на глезенната става в немалък процент от случаите – 25%. Това понякога оказва отрицателен ефект върху последващото възстановяване на болните поради забавяне.

В последните години подобен тип травми зачестяват. Причината е не само увеличаването на броя на спортуващите активно, но и заседналият начин на живот в последните десетилетия. Значение има и популяризирането на различни методи и програми за поддържане на физическата форма, които често пъти се състоят от еднообразни натоварвания с висока интензивност. Не бива да се забравя и амбициозността на спортуващите, които често преминават физиологичните граници на издръжливост на организма без значителна физическа издръжливост и системна подготовка. Най-често в основата на патологията стои хроничното възпаление на ахилесовото сухожилие – паратендинит и впоследствие тендинит с промяна в структурата и здравината на сухожилието. Руптурата е късна проява на заболяването, най-често в резултат на остро натоварване. Среща се при активни спортисти в резултат на върхови натоварвания и подлежащо възпаление поради интензивните и с продължителна давност натоварвания. По-честа е обаче при т.нар. „неделни спортисти“. За тях са характерни интензивните натоварвания в почивните дни без системна или предварителна подготовка и кондициониране. В резултат на прекомерното и еднообразно натоварване сухожилието реагира с възпаление, което лесно хронифицира. В тези условия скъсването е въпрос на време, ако не бъдат взети мерки.

Като рискови фактори могат да бъдат посочени следните:

1. Пренатоварване;

2. Нередовно спортуващи индивиди (weekend warrior);

3. Антибиотици – флуорохинолони;

4. Локално лечение с инжекционни кортикостероиди;

5. Пол – преобладава мъжкият пол;

6. Възраст – над 40 години.

Механизъм на увредата

Руптурите на ахилесовото сухожилие се делят най-условно на парциални (частични) и тотални, като тоталните са по-често срещани при мъжете (М:Ж / 10:1). Травмата най-често настъпва около 30-40 минути след започване на дадена спортна активност и почти винаги се провокира от внезапна и експлозивна дорзифлексия (положение контра шпиц) на ходилото. Голяма част от пациентите са в състояние да продължат спортните си занимания поради компенсаторните сили на мускулите синергисти (мускули, които участват в движението индиректно), въпреки че засегнатият крайник става значително по-слаб.

Клинична картина

Основният клиничен симптом е внезапната болка в областта на ахилесовото сухожилие, описваща се като кинжална болка. Често тя е съпътствана със звук на изтръгване или прещракване. Веднага след това пострадалият може да опипа празнина по хода на сухожилието, която с нарастването на отока става все по-трудно отграничима. Впоследствие силата в засегнатия крайник намалява, което резултира в накуцване или невъзможност за самостоятелна походка. При някои индивиди обаче походката не е смутена поради компенсаторното действие на мускулите синергисти. 

Използват се няколко теста за диагностициране на руптурите на ахилесовото сухожилие:

1. Когато пациентът е легнал по корем, с ходила, изнесени извън кушетката, засегнатото ходило увисва и сочи директно надолу, докато другото ходило е в лека плантарна флексия (шпиц).

2. Палпирането на дефект по хода на ахилесовото сухожилие. При наличие на значителен оток този симптом не е сигнификантен (покзателен).

3. Намалена сила на плантарната флексия (шпиц) срещу съпротивление.

4. Тест на Томпсън – при притискане с длан на m. gastrocnemius в норма настъпва лека плантарна флексия (тестът е отрицателен). При наличие на руптура обаче ходилото остава неподвижно (тестът е положителен).

Образна диагностика

Тя ни помага за прецизиране на естеството на травмата:

1. Рентгенография – профил. Използва се за изключване на съпътстващи травми на костните структури.

2. Ехографско изследване. Ползата от него е отдиференцирането на парциалната от тоталната руптура.

3. ЯМР. Използва се за диагностика на хронични руптури и за визуализация на ретрахираните (свиване) сухожилни краища след остро настъпила руптура.

Лечение

Лечението най-общо може да бъде представено в две направления – консервативно и оперативно.

Протокол за рехабилитация:

Постоперативно – 4 седмици имобилизация без натоварване.

От 4-тата седмица – освобождаване на коляното, но отново без натоварване.

След 6-ата седмица – частично натоварване, а след 10-ата седмица се разрешава пълно натоварване.

След 2-рия месец се разрешава бързо ходене, а след 3-тия месец се позволяват спортни дейности като колоездене и бягане.

Пълната неподвижност на подбедрицата води до по-масивни сраствания и провокира атрофия на тъканите. Затова е необходим близък контрол на възстановяването на пациентите и следване на рехабилитационния протокол. Функционалната рехабилитация включва ранно натоварване и носене на ортеза.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.