Рядко изследван достъпен биомаркер показва опасността от инфаркт и инсулт

Вече и учениците знаят, че високият холестерол се свързва с развитието на атеросклерозата и образуването на плаки, които стесняват артериите и могат да доведат до пълната им непроходимост. Ако това стане в кръвоносните съдове на сърцето, се развива миокарден инфаркт, а в артериите, снабдяващи мозъка – исхемичен инсулт. Всъщност няма кръвоносен съд в тялото, който не може да бъде засегнат от атеросклерозата, включително артериите на очите, на бъбреците, на червата, на крайниците и т.н.

Оказва се обаче, че както в много области на медицината, нещата не са толкова прости и еднозначни. Всички са чували за хора, които са били в прекрасно здраве, дори лабораторните изследвания на холестерола им са били в норма, но са получили сърдечносъдов инцидент, който в редица случаи е завършил фатално. Други пациенти са имали незначителни оплаквания и/или пренебрежимо повишение на липидите в кръвния серум и нищо не е предвещавало тежко развитие на заболяването, но също са развили тежък инфаркт или инсулт. Точно такива случаи са провокирали учените да търсят и други механизми за развитие на сърдечносъдовите инциденти, както и начини да ги предвидят и предотвратят.

Отдавна стойностите на общия холестерол не са достатъчен критерий за оценка на риска.

Важни са и нивата на LDL („лошия“) холестерол, на HDL – „добрия“ холестерол, както и на триглицеридите. Известно е още, че лошо и недостатъчно контролираният захарен диабет е отделен и много сериозен сърдечносъдов рисков фактор. Също артериалното налягане, телесното тегло и по-специално индексът на телесната маса, двигателната активност. Но се оказва, че и тези познания не са достатъчни, за да се предвиди реалната опасност за всеки отделен пациент.

Американските учени д-р Пол Ридкер и д-р Питър Либи от Харвардския медицински университет започват през 90-те години проучвания върху ролята на един специфичен белтък, известен на науката още от 30-те години на миналия век като маркер за възпаление, наречен С („це“)-реактивен протеин, за развитието на атеросклерозата. Този белтък (CRP) се синтезира в черния дроб в отговор на специфични субстанции, освободени в организма от някои клетки на имунната система по време на битката им с различни агресивни фактори.

За да се разграничи повишението на С-реактивния протеин, свързано с остри инфекциозни и възпалителни заболявания, и да се докаже, че е налице така нареченото „тихо възпаление“, засягащо артериалните съдове, е въведен специфичен тест, наречен hs-CRP (high sensitive – високочувствителен) С-реактивен протеин. Този тест улавя много по-ниски нива на важния протеин в сравнение със стойностите, които се наблюдават при инфекциозни заболявания. Проблемът е, че когато един пациент има например пневмония, СRP със сигурност е повишен, но заболяването има редица други лабораторни и клинични прояви, по които може да се установи. Докато бавното, тихо възпаление, засягащо артериите, не предизвиква никакви симптоми, няма болка, повишена температура и каквито и да е други оплаквания, с течение на времето обаче повишава риска от сърдечносъдови инциденти. Това е така, защото възпалението провокира редица процеси във вътрешността на съдовата стена, които едновременно предизвикват и ускоряват стесняването лумена на  артериалните съдове чрез развитие на атеросклеротична плака.

Д-р Ридкер установява, че високите нива на т.нар. високосензитивен С-реактивен протеин

се свързват с повишен риск от инфаркт, инсулт и други съдови инциденти независимо от стойностите на лошия холестерол, на захарта, кръвното налягане и другите традиционно изследвани показатели (рискови фактори) при пациенти със сърдечни заболявания. А когато се наблюдават атеросклеротични плаки или дори само мастни петна, под влияние на възпалението те много по-лесно се дестабилизират, лесно се разкъсват, изливат съдържанието си в лумена на съда и в крайна сметка активизират процеси, свързани с формиране на тромби, запушващи  кръвоносния съд.

Ролята на hs-CRP е изследвана от Пол Ридкер в голямо научно проучване, наречено ЮПИТЕР.

Изводите от него са, че високите нива в кръвния серум на hs-CRP са отделен рисков фактор за инфаркт и инсулт дори при нормални стойности на „лошия“ холестерол. Американският учен доказва, че успешното понижение на високочувствителния С-реактивен протеин води до намаляване с над 40 процента на инфарктите. Важно е да се отбележи, че проучването е правено при пациенти, които нямат установена атеросклеротична болест, но имат висок hs-CRP. Добрата новина е, че лекарствата, използвани традиционно за намаляване на LDL холестерола - статините, могат да бъдат предписвани и за понижение на hs-CRP. Защото отдавна е установено, че статините, особено от последните поколения, имат положителен ефект точно срещу „тихото“ артериално възпаление. Но някои пациенти с прекаран вече инфаркт, при които с помощта на статини е понижен холестеролът, остават с висок hs-CRP и съответно с опасност да развият нов инцидент.

Затова в момента усилията на учените са съсредоточени в откриването на лекарство,

което да овладява възпалението независимо от контрола на високия холестерол. Според водещия кардиолог проф. Нина Гочева от Националната кардиологична болница в сравнително ранен етап на проучване е биологичен медикамент – моноклонално антитяло, който няма отношение към стойностите на LDL холестерола, но дава обещаващи резултати за контрол на възпалението. Проф. Гочева посочва, че най-новата концепция за контрол на смъртността от сърдечносъдови заболявания включва едновременно понижаване на стойностите на LDL холестерола и на hs-CRP като маркер на възпалението. Разбира се, задно с всички традиционни мерки за контрол на повишеното артериално налягане, намаляване на приема на сол, стриктен контрол на диабета, нормализиране на телесното тегло, оптимална двигателна активност.

В момента в българската здравна система hs-CRP се изследва сравнително рядко основно по финансови причини, макар че този маркер не е сред скъпите, в повечето лаборатории струва около 8-10 лв.

Когато стойностите на протеина са по-ниски от 1 mg/l, това се тълкува като нисък сърдечносъдов риск. Стойности от 1 до 3 mg/l означават умерен риск, а нива на hs-CRP над 3.0 показват висок риск. Задължително е резултатите да се интерпретират от кардиолог, защото лекарят ще направи комплексна оценка на състоянието, както и на необходимостта от специфично лечение.