.jpg)
Щраусовото – месото на третото хилядолетие
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Протеините са вторият основен градивен елемент на човешкото тяло след водата и съставляват около 15% от неговата маса. Те са главна съставна част на тези около 75 трилиона клетки, от които то е изградено. Повечето от клетките на човешкото тяло непрекъснато се обновяват през неговия живот – тези на червата през 4 дни, на кожата през 2-3 седмици, на черния дроб – през половин до една година, на белия дроб – през около три години, и т.н. Ето защо за нормалното си съществуване човешкият организъм непрекъснато се нуждае от белтъчна храна, която предоставя аминокиселините – необходимия материал за изграждане на нови клетки, които да заместят мъртвите.
Броят на аминокиселините, от които са съставени човешките протеини, е 20, като около половината от тях организмът не може да синтезира, затова те следва да се осигурят чрез приеманата храна. В основната си част тези т.нар. есенциални (незаменими) аминокиселини постъпват в човешкото тяло с животинските протеини (месото). В растителните протеини те или липсват, или съдържанието им е незначително. Наред с това усвояването на животинските протеини е около 100%, докато на растителните – 75-85%. Резюмирайки, следва да заключим, че
за нормалното си съществуване човешкият организъм се нуждае от постоянен прием на животински протеини,
т.е. на месо и месни продукти. За съжаление с напредването на познанията в областта на медицината, физиологията, диететиката, както и с развитието на аналитичната химия възраженията срещу повечето от тези около осемнадесет вида меса, които човекът най-често консумира, и огромния брой месни изделия от тях стават все повече и повече. В основната си част тези възражения се отнасят до високото съдържание на липиди (мазнини) и холестерол, до наличието на хормонални препарати, антибиотици и други лекарствени средства, както и до използване на препарати и техники за чувствително увеличаване на водното съдържание (тумблиране с карагенани и пр.).
Търсенето на по-малко вредни за човешкия организъм източници на незаменими аминокиселини е една от най-важните задачи на съвременната диетология.
През последните две десетилетия усилено нарасна интересът към щраусовото месо,
което според редица водещи специалисти ще бъде месото на третото хилядолетие.
Първоначално интересът на човека към тези птици бил насочен главно към използването на необичайната им сила и... техните пера. Ефирни, изключително красиви и поддаващи се на оцветяване, в продължение на столетия те остават признак на разкош, богатство и благополучие. В Римската империя месото на щрауса било достъпно почти изключително само на императорската трапеза. Щраусът е най-едрата птица на Земята, чийто ръст достига 2,5-2,7 м. Мъжките екземпляри са с маса около 150-160 кг, а женските около 130-140 кг. Независимо от внушителните си размери щраусът може да развие скорост до 70 км/ч, правейки гигантски крачки от около 3,5 м. В природата мъжкият е обграден с харем от няколко самки, за притежанието на които е било необходимо да победи не един конкурент или натрапник.
Смята се, че това е една от най-глупавите птици, по-глупава дори и от добре познатата ни кокошка. Мозъкът на щрауса е едва около 40 г и неговата маса представлява едва 2/3 от масата на окото му. Щраусът е истински дълголетник и може да доживее до 70-годишна възраст. Женските запазват своята фертилност (плодовитост) цели 30 години, снасяйки през ден по едно гигантско яйце.
Човекът твърде отдавна установил, че тази необичайна птица има множество достойнства.
Нейното месо бързо било признато за изключителен деликатес. Оказало се, че след обработка кожата ѝ има невероятни свойства – здравина, мекота, износоустойчивост (над 30 години), отлична вентилация (не води до изпотяване), лесна за обработка, податливост към оцветяване и т.н. От клюна и ноктите бил изолиран силен афродизиак. Дори и очите намерили приложение в офталмологията. Оказало се, че човешката ретина е твърде близка до тази на щрауса. От векове разкошните щраусови пера са неизменен атрибут на пищните карнавали, кабаретата и дамската висша мода. Поради способността им да генерират статично електричество те са признато средство за направа на високоефективни индустриални и домашни бърсалки за прах.
Първата щраусова ферма се появява в Сенегал през далечната 1850 година.
Десетина години по-късно такива се създават във Франция, Южноафриканската република и др. В наши дни щрауси се отглеждат в над сто страни, като интересът към тях непрекъснато нараства. Независимо от това, че цената на оплодените яйца, както на малките и възрастните птици е твърде висока, желаещите да инвестират в този бизнес стават все повече и повече.
Предимствата на отглеждането на щрауси са много. На първо място необходимото количество фураж за получаване на килограм месо при щраусите е няколко пъти по-малко, отколкото при едрия рогат добитък и другите пернати. Освен това усвояването на храната при тях е много по-високо. Поради силния си имунитет щраусите на практика не боледуват, затова не се нуждаят нито от хормонални препарати, нито от лекарствени средства.
Тялото на възрастния щраус се състои от 40% месо, 26% кости и сухожилия, 16% мазнини, 17% кожа и 1% пера.
Интересът към всички съставни части на щрауса е много голям.
Цената на месото е около 17 долара за килограм, а кожата на едно животно (около 1,3 м2) нерядко достига 450$. Особен интерес представляват и щраусовите яйца, чиято маса е 1,5-1,8 кг.
Цената им обикновено е около 15$. Към щраусовата мас са се ориентирали козметичните компании, тъй като се оказа, че тя има силно противовъзпалително, болкоуспокояващо, регенеративно и противооточно действие.
Безспорно най-голям интерес за диетологията представлява месото на щрауса. За разлика от това на другите пернати то е тъмночервено на цвят и по външен вид и вкус твърде много напомня говеждото. В него обаче липсват характерните „мраморни” жилки на последното – то е с нежна консистенция и без мазнини. Съдържанието на белтъчини в щраусовото месо (25-27%) е съизмеримо с това в най-често използваните меса, но това на липидите (около 2-3%) е неколкократно по-ниско.
В него преобладава „добрият” (HDL) холестерол, като количеството му е с около 30% по-ниско, отколкото в останалите меса.
В щраусовото месо се съдържа богат набор от витамини от В групата – В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, както и витамин Е. Известно е, че витамините от В групата участват активно в обмяната на въглехидратите, протеините и липидите и съдействат за правилното функциониране на нервната система и мозъка. Витамин Е е мощен антиоксидант, който предотвратява окислението на липидите и образуването на свободни радикали, способства за усвояването и защитата на витамин А срещу окисление, помага за подобряването на циркулацията на кръвта, за понижаването на кръвното налягане, както и за доброто състояние на нервите и мускулите.
Щраусовото месо е източник и на голям брой ценни минерали –
калий, калций, магнезий, цинк, мед, желязо (2-3 пъти повече от останалите меса), манган, никел, кобалт, селен, фосфор и т.н. Практиката показва, че от щраусовото месо се получават изключително вкусни и висококачествени колбаси.
С увеличаването на предлагането цената на това месо в скоро време неминуемо ще се понижи значително и от екзотично то ще се превърне в широкодостъпно и масово употребявано.
Смята се, че тази гигантска птица се е появила на Земята преди около 50 милиона години, т.е. много преди човека. Доказателство за това е фактът, че тя има една от най-добре развитите имунни системи сред всички животински видове на планетата. Според редица археологически находки щраусът е бил опитомен от човека преди около шест хилядолетия. В древния Египет неговата сила била използвана за теглене на товари, а в Рим – на колесници. Съществуват исторически сведения, че невероятно красивата и причудлива по характер египетска царица Арсиноя, полусестра на Клеопатра, се е забавлявала, яздейки щраус. Надбягването с щрауси е било една от атракциите на древните.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов,
публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата
"Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от
книжарниците „Хеликон”.
