.jpg)
София събра водещи специалисти по невроендокринология
От 10 до 13 септември София беше домакин на ХVІ конгрес на Европейската невроендокринна асоциация. В България дойдоха над 300 чуждестранни специалисти от всички европейски държави. Около 200 български лекари участваха в работата на конгреса. Председател на Местния организационен комитет беше проф. Събина Захариева, директор на Специализираната болница по ендокринология в София. Още при създаването на болницата през 60-те години на миналия век в структурата на лечебното заведение е включена клиника по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания. Така в България се създават школа и традиции в лечението на пациентите с такива заболявания. Проф. Захариева е инициатор за създаването и поддържането на база данни за пациентите с невроендокринни заболявания. Тази база става част от европейската медицинска научна статистика в областта. Страната ни участва в множество международни проучвания, нашите специалисти имат десетки научни публикации. Това е една от причините София да спечели домакинството на конгреса в конкуренция със Санкт Петербург. Българските институции подкрепиха организаторите на конгреса, а форумът беше открит лично от кмета Йорданка Фандъкова.
С проф. Събина Захариева разговаря Петър Галев:
- Проф. Захариева, невроендокринни заболявания звучи доста сложно, какви проблеми обхваща тази област?
- На първо място бих поставила туморите на хипофизата, най-често пролактиноми. Те водят основно до стерилитет при жените и при мъжете. Лечението в повечето случаи е консервативно. Друго заболяване е акромегалията, при която настъпват промени в чертите на лицето, в големината на крайниците. Болните придобиват характерен външен вид. Това се дължи отново на тумор на хипофизата, който секретира в по-големи количества растежен хормон. Тук лечението първо е оперативно, а след това понякога се налага и поддържане с лекарства. А когато хипофизата не отделя достатъчно растежен хормон, при децата това се проявява с нанизъм (нисък ръст), а при възрастните - с намалена мускулна маса, предразположеност към метаболитен синдром, липса на енергия, депресивност. При Синдрома на Кушинг има свръхпродукция на хормона, който стимулира надбъбречните жлези. Това причинява доста тежки сърдечносъдови усложнения. Лечението е основно оперативно, но също се налага приложението на медикаменти. Доста драматично протича един тумор на надбъбречните жлези – феохромоцитом, който причинява внезапни и тежки хипертонични кризи. Наричаме го „великият имитатор”, защото дълго време може да остане неразпознат. Лекува се оперативно.
- Какви бяха акцентите на софийския форум?
- Най-активно се обсъждаше възможността да се разшири полето на интереса на специалистите по невроендокринология. Вече обръщаме поглед към централните механизми за регулацията на апетита, съответно в развитието на затлъстяването и метаболитния синдром. А това са въпроси, които засягат социалнозначими заболявания. Също така механизмите, чрез които стресът повлиява свръхпродукцията на хормони и съответно някои ендокринни заболявания.
- Доволна ли сте от възможностите на първичната медицинска помощ в България да открива навреме пациентите с невроендокринни заболявания?
- Нашите общопрактикуващи лекари и специалистите ендокринолози са преминали под една или друга форма обучение в Катедрата по ендокринология. Колегите са много добре ориентирани в материята. Приятно бях изненадана от високия интерес на българските лекари към нашето високоспециализирано събитие. Това е една гранична медицинска област. С невроендокринология се занимават не само ендокринолози, но и специалисти по диететика и хранене, неврохирурзи, психиатри, педиатри.
- У нас пациентите могат ли да разчитат на всички съвременни методи за диагностика и лечение?
- Нямаме проблеми по отношение на диагностиката на тези заболявания! Всички най-съвременни методи са развити в Университетската ендокринологична болница в София. Вложихме много усилия в развитието на лабораторните изследвания. Разполагаме и с всички съвременни методи за лечение. То вече се реимбурсира 100% от НЗОК.
