.jpg)
Средствата за здравеопазване се харчат неефективно
Със Симеон Дянков, икономически съветник на Бойко Борисов, разговаря Камен Здравков
- Г-н Дянков, безработицата се оказва най-големият проблем в кризата. Кога ще спре съкращаването на работници и служители?
- Всъщност България тепърва влиза в дълбочината на финансовата и икономическата криза. Анализите от Световната банка и МВФ показват, че най-сериозни затруднения ще имаме в края на тази и началото на следващата година. Изходът от тежката ситуация зависи от компетентността и усилията на бъдещото правителство. При стабилно управление, силен икономически екип и реална воля за промени, в средата на 2010 г. страната ни може да започне да излиза от кризата. Но дотогава имаме една много трудна година.
- Вече стана ясно, че бюджетът на държавата няма да стигне за покриване на разходите...
- Очакваният дефицит е около 4 млрд. лв. Но той може да се покрие по два начина. На първо място - като се намалят драстично „течовете”. Това може да стане чрез свързването в обща система на митниците и данъчните власти, за което настоява Бойко Борисов. Така на годишна база приходите ще се увеличат с около 1 млрд. лв. Икономическият екип на ГЕРБ е набелязал още поне 10–15 мерки, чрез които в държавния бюджет ще има повече постъпления. Освен това ще трябва да се ограничат някои инвестиции в сфери, които не са приоритетни, за да могат да се запазят средствата за здраве, образование и други социални разходи. Това е разликата между една дясноцентристка партия като ГЕРБ, която иска да помогне на бизнеса, но и да запази и развие социалната функция на държавата, и чисто десните партии, при които правенето на бизнес е единствената задача.
- По отношение на бюджета за здравеопазване се очертава сериозен недостиг, дори и да не бъде намален заради кризата...
- Най-важното е да не се допусне срив в системата за достъп на хората до безплатни и субсидирани лекарства, както и в достъпа до лечение по клиничните пътеки, заплащани от НЗОК. По време на криза е напълно нормално средства за капиталови разходи да се насочат към здраве и образование и това трябва да се извърши още през септември, за да не се стигне в късната есен до липса на пари за безплатните и частично платените лекарства. Дори и богати страни като Швеция преструктурираха бюджетите си, за да гарантират социалните разходи.
- По време на криза трябва ли да се правят кардинални реформи в здравеопазването?
- В момента частният сектор също няма достатъчно средства, за да поеме такова предизвикателство. Иначе може да се окаже, че обществени активи са преминали в частни ръце на неприемливо ниска цена. Затова може да се изчака една-две години. Но има и неотложни реформи, защото средствата в здравеопазването се харчат неефективно. Ето само един пример: от пациентите, които през 2008 г. са се лекували в болница, 26 на сто са постъпили отново в клиника в рамките на един месец след изписването им. За сравнение в ЕС повторните хоспитализации са средно в рамките на 4 процента. Това говори, че у нас или е ниска ефективността от лечението, или (по-вероятно) някой злонамерено се опитва да източва системата. Защото няма как да се убедим, че българите са 7 пъти по-болни от останалите хора на нашия континент.
- Какво друго може бързо да се промени в здравната система?
- Да се отделят повече средства за профилактика. Много по-евтино е да се предпазиш от тежки заболявания и усложнения, отколкото след това да ги лекуваш. От над 300 клинични пътеки сега едва в 2 може да се види някакъв профилактичен момент. Пациентите трябва да могат да постъпят в болница и за предотвратяване на усложнения, а не само когато те са настъпили.
- Има ли опасност от провал на валутния борд?
- Задача номер 1 на следващото правителство е да запази валутния борд на сегашното равнище. Смятам, че през 2011 г. страната ни може да влезе в еврозоната, а година след това – през 2012, ще можем да въведем реално еврото като разплащателно средство. Нашият екип вече прави график за изпълнението на тези цели.
