Таргетна терапия при рак на белия дроб дава шанс на пациентите

Петър ГАЛЕВ

Ракът на белия дроб е сред най-често срещаните злокачествени заболявания в света. Според данните на Световната здравна организация всяка година с това заболяване се диагностицират един милион и осемстотин хиляди пациенти.

Сред туморните процеси белодробният рак е причината за най-много смъртни случаи и сред мъжете, и сред жените – общо 19 на сто от починалите от злокачествено заболяване. Затова е още по-тревожна статистиката, че две трети от пациентите са открити в късните стадии на заболяването, когато лечението е много по-трудно и по-малко ефективно с оглед качеството и продължителността на живота след поставяне на диагнозата.

Кои са рисковите фактори за белодробен рак

Безспорно тютюнопушенето – и активното, и пасивното, е водещата причина, която се установява при близо 90 на сто от заболелите. Сред другите рискове се нарежда продължителният контакт с източници на азбест, газа радон и някои други химически агенти. Наличието на други доброкачествени, но хронично протичащи белодробни заболявания също увеличава опасността от развитие на белодробен рак.

Какви са симптомите

В мнозинството от случаите признаците на заболяването се проявяват години след началото на процеса. Често симптомите се отдават на други причини – настинки, грип, бронхити, пневмонии. Хроничната кашлица например може да бъде един от ранните симптоми. Но когато тя е започнала в хода на някакъв възпалителен процес, и пациентите, и лекарите могат да бъдат дълго време заблудени за реалната причина. Задух, затруднено дишане, кървави следи в изкашляните материи, болка в гърба, гърдите, рамото или предмишницата са сред сравнително често срещаните признаци. Понякога тези болки са причинени от притискане на нерви от туморния процес.

Как се поставя диагнозата

Редица образни, лабораторни и понякога инвазивни изследвания трябва да бъдат направени, за да се потвърди или отхвърли съмнението за рак на белия дроб. Най-често се започва от класическа рентгенова снимка и изследване на храчка за наличие на ракови клетки. Когато от снимката има съмнителен образ, се налага компютърна томография. Ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография могат да установят доколко процесът е напреднал и дали е засегнал други орани и системи. За установяване на евентуални метастази в костите се прави и целоскелетна сцинтиграфия. Когато се подозира локализация на тумора в бронхите, се назначава бронхоскопия, чрез която се прониква в дихателните пътища и се взема тъкан за хистологично изследване.

Белодробният рак не е едно заболяване

Общото название „рак на белия дроб“ се използва, за да опише неконтролирания растеж на абнормни клетки в различни части от белодробната тъкан. Тези клетки се делят и размножават много по-активно от нормалните клетки, изграждащи структурите на белия дроб. С течение на времето те формират и самия тумор. Учените разграничават два основни вида белодробен рак

Недребноклетъчен карцином е най-често срещаната форма на заболяването. Тя се открива при 80-85 на сто от пациентите. Но в рамките на тази група науката е открила различни подтипове. Това е важно, защото всеки подтип подлежи на различно лечение. И ако то се спазва, шансът за контрол на заболяването е много по-висок. На първо място сред недребноклетъчните карциноми е аденокарциномът. На второ място е сквамозният рак. Следва ширококлетъчният (едроклетъчен) карцином, следван от „неопределения“ недребноклетъчен карцином.

Дребноклетъчният белодробен рак се установява при около 15 на сто от пациентите. Той има склонност да се развива много бързо и да дава метастази още в ранните стадии. Затова той се дели само на два стадия – ограничено заболяване, което се открива рядко, и напреднало заболяване с лоша прогноза.

Как може да се лекува белодробният рак

Има различни варианти за лечение и контрол на заболяването, които могат да се прилагат заедно или отделно: хирургични операции, лъчелечение, химиотерапия. Резултатите зависят от стадия, в който е открито заболяването, типа на тумора, възрастта и придружаващите болести на пациента, помощта и грижите от близките хора, психологическата нагласа.

Най-новите възможности

През последните години беше създадена така наречената таргетна терапия. Нейното основно предимство е, че е насочена към блокирането на конкретни механизми за развитието на туморите. Например при част от пациентите с недребноклетъчен карцином се установява специфична генетична мутация, която позволява много по-високоефективно лечение в сравнение с досегашните възможности. По време на онкологичния конгрес в Копенхаген през тази есен бяха представени резултатите от клинични проучвания за ефекта от прилагането на втора генерация лекарства на фармацевтичната компания Бьорингер Ингелхайм, наречени тирозинкиназни инхибитори (ТКИ). Оказва се, че те вече могат да се използват за начално лечение на пациентите с установена мутация в рецептора на епидермалния растежен фактор в туморните клетки. За разлика от първата генерация ТКИ, които обратимо потискат рецептора, отговарящ за растежа на туморните клетки, препаратите от втора генерация на Бьорингер се свързват необратимо с този рецептор и така блокират сигналите за растежа на тумора. Подобно на предишни проучвания новите данни демонстрират предимство на таргетната терапия спрямо химиотерапията по отношение на преживяемостта и качеството на живот.

Генетичното изследване вече е задължително

За да се използват най-новите възможности за лечение, всеки пациент с белодробен тумор трябва да бъде изследван за определени генетични мутации, които показват дали е възможно прилагането на таргетна терапия.

Сподели във Facebook