.jpg)
Уважението на българския лекар към болните не е изчезнало
Инж. Аня ВАСИЛЕВА
Скъпи приятели от ХЕЛТ медия, сигурна съм, че и вие като здравната администрация получавате десетки писма за неуредени въпроси и лошо отношение в здравни заведения. Аз обаче като пациент бих искала да помоля да ми дадете малко място, за да благодаря - на българските лекари, които и в условията на тежка криза, притиснати от купища финансови лимити, остават високи професионалисти, човеци, успяват да спасят не един живот, да облекчат много болка. Искам да кажа на колкото може повече хора, че професионализмът, човешкото отношение, уважението на българския лекар към болните не са изчезнали.
Казвам се Аня Василева и доскоро имах динамичен и щастлив живот с добре развиваща се кариера като висш държавен служител – директор на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” в Областна администрация Видин. Изписах пълното име на структурата, която ръководя, за да подчертая, че за разлика от много болни и придружители в болницата аз и като администратор си давам сметка за цената и постигнатите резултати, за поеманите рискове от страна на ръководствата на болниците, от отделните лекарски екипи. Моят повод да кажа това е Националната хематологична болница – София.
Преди 8 месеца в хематологията на университетска болница в провинцията ми поставиха диагноза Неходжкинов лимфом. Наложи се спешна химиотерапия и дълъг престой там. Ужаса, който изпитах, както всеки друг човек с такава диагноза, не беше единственият. Беше ми демонстрирано, че онкоболните са оставени на доизживяване, лишени от елементарни битови условия, които биха облекчили болките им или най-малкото - биха върнали самочувствието им на хора, на които обществото държи. Не искам да коментирам и отношението на медицинския персонал. Чувствах се излишна, унизена и тежаща на държавата, за която съм работила години.
Семейството ми ме премести в София – в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания. Професионализмът, обслужването, отношението на медицинския персонал и на администрацията бяха направо не за вярване. Още при първото си посещение в Клиниката по хематология с началник д-р Михайлов и в Отделението за химиотерапия, хемотерапия и наследствени заболявания на кръвта на д-р Хрисчев бях силно впечатлена от разликата между двете болници. Повече от 6 месеца бях лекувана и обгрижвана в това отделение. Въпреки стълпотворението от болни, малките пространства, в които работят лекари и сестри, никой от персонала не си позволи да повиши тон, да пренебрегне наш проблем, да даде воля на емоционалното си състояние от напрежението.
И в отделението по Клинична хематология на д-р Пейчев аз пак се чувствах направо специална като пациент. Бях в болница с прекрасни условия, със специално отношение към всеки. Да не говорим за изключителната хигиена, за това, че всяка стая има санитарен възел. Защо казвам и това? Като процедура от моето лечение бях прикачена 5 денонощия към апаратура, чрез която едновременно ми се вливаха няколко медикамента (4-5). Процесът е непрекъснат. Санитарният възел в стаята ми позволяваше да бъда независима по всяко време. Не се наложи някой от моето семейство да ползва отпуск и да ме придружава, нито да привиквам медицинска сестра и санитар едновременно, когато имах необходимост. През тези 5 денонощия исках направо да се поклоня в знак на благодарност на ръководителя, успял да направи възможно един болен български гражданин да се почувства човек и европеец.
Поклон и за специалистите в направлението за подготовка и съхранение на стволови хемопоетични клетки в Отделението за трансплантация на стволови хемопоетични клетки на д-р Арнаудов. Поинтересувах се, разбираемо, кои са тези хора, за ръководството и екипа на болницата и нейния изпълнителен директор доцент д-р Тошков. И твърдя убедено на базата на всичко видяно и преживяно, че само личности с много добри управленски умения биха могли да постигнат тези резултати: подбран екип от много добри специалисти, повишаващи квалификацията си и обменяйки опит в Европа и света; създаден колектив от сработили се като перфектен механизъм лекари, медицински сестри, санитари и администрация; постигнати европейски условия за лечение на пациентите и работа на персонала въпреки рестриктивните финансови условия.
Дните на престоя ми в болницата съвпаднаха с медийни публикации за извършени проверки за „нарушаване на финансовата дисциплина”. Кой какво е видял и написал не знам, но твърдя, че тук всичко е само в полза на пациентите. Тези от провинцията могат само да са доволни от създадената хотелска част в двора на болницата, защото ползването на хотел в София оскъпява в пъти престоя им, наложителен заради многото процедури извън стационара, продължаващи с дни.
Ще си позволя дори да кажа, че ако имаше повече такива болнични ръководни екипи, които да правят подобни „финансови нарушения” в полза на хората, сега не само здравеопазването, а и други сектори от социалния живот и икономиката щяха да са в друго състояние. Неразбираема за мен е и идеята за сливане на хематологията с онкологията. Не знам основанията, но българският опит сочи, че най-лесно разрушаваме нещо, което работи, чрез реорганизации и трансформации.
Тук ще си позволя да се обърна вече и към министър Атанасова и да помоля за нейната лична ангажираност: Уважаема госпожо Министър, не допускайте каквито и да било трансформации, без да бъде отразено подобаващо в годишната оценка за работата на управленския екип на НСБАЛХЗ постигнатото в тази болница, без да бъде направен задълбочен анализ за ползите и загубите от сливането на двете лечебни заведения, без да бъдат чути и пациентите. Аз като пациент твърдя, че националната хематология в София заслужава само адмирации, дава не само надежда, а и вяра на пациентите, че те заедно с екипа на болницата ще бъдат победители в битката с коварните болести.
