Ваксините срещу COVID-19 са безопасни, не променят ДНК и не вкарват чип в тялото
Ваксините срещу COVID-19 са безвредни и безопасни – те нямат общо с мрежата за пренос на данни 5G, не водят до безплодие, не променят човешкото ДНК, не заразяват с коронавирус, чрез ваксинация не се поставя чип в тялото на човека.
Това заявяват от Министерството на здравеопазването (МЗ), като уточняват, че
ваксините, с които България провежда имунизационната си кампания срещу вируса, са преминали успешно и трите фази на клиничните изпитвания.
Те са разработени в съответствие със същите законови изисквания за фармацевтично качество, безопасност и ефикасност като другите лекарства. Както всички лекарства, ефектите на ваксините се тестват първо в лаборатория, включително и върху животни, след това проучвания се провеждат сред голям брой доброволци от различни държави, на различна възраст, с или без придружаващи заболявания.
От МЗ призовават
хората да ползват достоверни източници на информация
и да бъдат критични към всичко, което четат в социалните мрежи, за да направят своя информиран избор по отношение на имунизирането.
„Ваксините са сигурни и ефективни срещу тежко протичане на заболяването и възможни сериозни последици върху здравето. Ваксинирането дава индивидуална защита, но с постигането на високо ваксинално покритие сред населението разпространението на COVID-19 ще бъде ограничено. Целта на Министерството на здравеопазването е в страната да бъде постигнат колективен имунитет, което означава
поне 70% от населението да бъде имунизирано.
Най-важно е ваксина да получат възрастните хора и тези с хронични болести, тъй като рискът от тежко протичане на заболяването и летален край при тях е най-висок. За да защити гражданите, министерството е осигурило достатъчни количества от всички одобрени в ЕС ваксини, като приложението им е безплатно и доброволно, без значение от здравноосигурителния статус на гражданите“, посочват още от ведомството.
Ваксините срещу COVID-19 са разработени на базата на различни технологии:
- иРНК – тези ваксини обучават нашите клетки как да произвеждат протеин (или част от протеин), който предизвиква имунен отговор. Този имунен отговор ни предпазва от заразяване, ако истинският вирус навлезе в организма ни. иРНК са ваксините на BioNTech/Pfizer и Moderna, както и тази на CureVac, която към момента се оценява от EMA
- аденовирусни – след като бъде приложена, ваксината доставя в организма ни ген на SARS-CoV-2. Клетките го използват, за да произведат безопасен фрагмент от коронавируса, или т.нар. „spike” протеин. Имунната система разпознава този протеин като чужд и така се активира естествената защита на организма. Такива са ваксините на AstraZeneca и на Janssen, както и руската Sputnik V, която към момента се разглежда от EMA.
- антигенни – използва се антиген на вируса. При контакта с него имунната система се активира и произвежда специфични антитела, които да неутрализират патогена при повторна среща с него. Такава е ваксината на Novavax, която понастоящем се оценява от EMA.
Сред най-често задаваните от гражданите въпроси относно ваксините е този за нежеланите лекарствени реакции след имунизация.
„Хората не трябва да се притесняват, защото тези реакции са нормални и преминават бързо. Такива са отпадналост, болка в мускулите, главоболие и зачервяване на мястото на инжекцията. Обикновено те се появяват веднага след ваксинацията и преминават за часове. Симптомите са очаквани и показват, че имунната система отговаря на ваксината и създава антитела срещу вируса. Такива реакции обаче не са задължителни – голяма част от ваксинираните не проявяват никаква симптоматика след имунизация“, поясняват от МЗ.
В случай на проява на неочаквана странична реакция, хората следва да уведомят медицинското лице, поставило ваксината или ваксинационния пункт, в който е приложена. Сигнал може да бъде подаден чрез online формуляр, който може да бъде намерен на официалната интернет страница на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и на телефон 02 8903417.
CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.