Всеки може да спаси живот, ако дари стволови клетки

Петър ГАЛЕВ

Още от средата на миналия век са известни лечебните възможности на хемопоетичните стволови клетки. Това са клетки, които се намират основно в костния мозък и са родоначалници на кръвотворната система. От тях съзряват левкоцитите, еритроцитите, тромбоцитите и други жизнено важни съставки на кръвта и имунната система. Първоначално стволовите клетки се използват основно при злокачествени хематологични заболявания, но областите на приложението им постоянно се разширяват.

Проблемът е, че в България системата на донорството на стволови клетки е изключително слабо развита, поради което пациентите трябва да разчитат основно на чуждестранни донори.
В масовите представи донорството на стволови клетки е свързано с някакви страховити процедури и негативно влияние върху здравето на дарителя, което няма нищо общо с действителността.

За да разберем каква е истината за ползата от трансплантацията на хемопоетични стволови клетки и как става даряването им от донора, се обърнахме към водещ специалист – доц. Георги Михайлов, ръководител на Клиниката по хематология в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания – София:

Първите костно-мозъчни трансплантации са направени почти по едно и също време в края на 50-те години във Франция и САЩ.
Има две основни направления в трансплантацията на стволови клетки. В единия случай на пациента се прилагат извлечени и обработени по специален начин негови собствени клетки – автоложна трансплантация. При другия вид – алогенната трансплантация – се използват клетки, взети от донор. И при двата случая стволови клетки могат да се получат от периферната кръв, която преминава през специален апарат и след това отново се връща в организма. Има и метод на извличане директно от костния мозък чрез пункция, но това се прилага по-рядко.

Най-често автоложната трансплантация се използва при злокачествени заболявания на кръвта и лимфната система. В Европа всяка година се правят над 15 000 такива процедури. Всъщност автоложната трансплантация не лекува злокачественото хематологично заболяване. Тя дава възможност да се прилага много високи и ефективни дози химиотерапия, която може да ликвидира основното заболяване. Но химиотерапията унищожава и здрави клетки и именно чрез последващата трансплантация се възстановява нормалното състояние на организма.

Когато се използват клетки от донор, се наблюдава един биологичен конфликт между тях и организма на пациента. В рамките на този сблъсък разчитаме присадените клетки да унищожат в максимална степен заболяването. Но присаждането на чужди клетки има и негативни влияния върху организма дори при висока съвпадимост с донора. Затова и алогенната трансплантация е по-голямо предизвикателство. Понякога тя може да завърши фатално, поради което се използва, когато няма други лечебни шансове.

Стволови клетки се трансплантират и при автоимунни заболявания, когато собствената имунна система погрешка атакува здрави тъкани, което води до различни хронични болести – напр. множествена склероза. Тук идеята е чрез прилагането на стволови клетки да бъде „рестартирана” имунната система, при което съществува реалната възможност да се избегнат нейните автоагресивни свойства.

Как се взема костен мозък

У нас има национална програма за дарителство на хемопоетични стволови клетки. Всеки пълнолетен гражданин може да заяви в Лабораторията по трансплантационна имунология с ръководител проф. Елисавета Наумова, че иска да бъде потенциален донор. Там ще му вземат съвсем малко кръв от вената, за да установят имунологичните показатели. Информацията се пази в регистър и ако се появи пациент, който има нужда от лечение с клетки, които съвпадат по определени характеристики с тези на потенциалния донор, дарителят се кани и повторно трябва да даде съгласие за процедурата. Това не крие никакъв риск за донора, а може да спаси живота на болния.

Но за момента само няколкостотин души са заявили желание. Самото взимане на стволови клетки се прави чрез стимулация с определени препарати на мигрирането им от костния мозък в периферната кръв. След това донорът се включва към апарат, който филтрира неговата кръв, без – образно казано – кръвта да се „източва”. Отделят само търсените стволови клетки. Веществата, с които се стимулира отделянето на клетки от костния мозък, нямат вредни ефекти. След процедурата и по-късно донорът не чувства нищо неблагоприятно, той реално не е загубил никакъв обем кръв. В света има 20 милиона души, които са готови да станат донори при необходимост. Благодарение на това се намират донори за българските пациенти.

Няма полза от частни донорски банки

Ползата от ембрионалните стволови клетки, извлечени от пъпната връв непосредствено след раждането е, че при тяхното прилагане относително по-лесно се преодолява биологичната бариера на съвместимостта. За съжаление възможността за прилагане на този метод е ограничена, включително и поради създаването на частни донорски банки. Истината е, че няма никакъв смисъл от персонално съхранение на такива клетки с презумпцията, че те ще се използват в съответното семейство. Шансът за успешно дарителство в рамките на фамилията е много малък. Освен това след десетата година от съхраняването качествата на ембрионалните клетки се променят.

Статистиката показва, че от няколкостотин хиляди събрани клетъчни концентрата в частни банки в Германия до момента е използвана нищожна част. От този тип банки има смисъл, ако те са обществено достояние. В момента в големите държави има дискусия за отваряне на частните банки за стволови клетки за обществото. Това дава възможност и на самото семейство, което е съхранило клетки, да получи при необходимост наистина съвместим биологичен материал от най-подходящия дарител.

 

Сподели във Facebook