.jpg)
Здравното осигуряване е право и задължение
Към 30 юни 2009 г. над 1 милион българи са с прекъснати здравноосигурителни права, според данни от персоналния регистър на НОИ, цитиран в съобщение на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Съгласно чл. 109 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) прекъсването на здравноосигурителните права влиза в сила, когато осигурените лица, които са длъжни да се осигуряват за своя сметка и да заплащат оказаната им медицинска помощ, не са внесли повече от 3 дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца преди месеца на оказаната медицинска помощ.
Размерът на здравноосигурителните вноски се определя всяка година със Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса като процент върху осигурителния доход. Те могат да се внасят по банков път или с пощенски запис по банкови сметки на териториалните поделения на Националната агенция за приходите (НАП).
Прекъснатите здравноосигурителни права се възстановяват отново след внасяне на най-малко 12 осигурителни вноски за тези 15 месеца, като до тяхното възстановяване лицата заплащат оказаната им медицинска помощ, а заплатените суми не подлежат на възстановяване.
Новият здравен министър д-р Божидар Нанев предлага гражданите, които не плащат здравни осигуровки, да загубят окончателно правото си на безплатно лечение. Нещо повече – д-р Нанев е на мнение, че за некоректните платци дори трябва да има глоби.
Към месец юни тази година от здравоосигурителни вноски са постъпили 125,4 млн. лева. Общият размер на приходите и трансферите, заложени със Закона за бюджета на НЗОК, за 2009 е 2 472 943 066 лв. През юни за дентална помощ са били похарчени 6,6 милиона лева, за първична извънболнична медицинска помощ – 11,8 млн. лв., а за медикодиагностична дейност 5 млн. лева.
Според закона здравноосигурените лица имат право на: достъпна и качествена здравна помощ, първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ, информация за здравословното им състояние и методите за лечението им, медико-диагностични изследвания, високоспециализирани медицински дейности, болнична помощ, мнение на повече от един лекар за диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването им, лекарства за домашно лечение, дентална помощ, отказ от лечение.
Личният лекар от своя страна е длъжен да уведомява своите пациенти за: диагнозата и характера на заболяването им, целите, начина и различните възможности на лечението, както и очакваните резултати и прогнозата, рисковете, свързани с предлаганото лечение, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, повишения риск за живота и здравето при хирургически операции, упойки и при други сложни медицински манипулации.
Всеки здравноосигурен пациент, който не е доволен от качеството на медицинската и денталната помощ, оказани му от неговия личен лекар, може да подаде писмен сигнал до директора на районната здравноосигурителна каса по местоживеене или до директора на Националната здравноосигурителна каса. (ЖЗ)
