Знаем ли достатъчно за никотина?

Мнозина, включително и лекари, често имат погрешно разбиране за ролята на никотина, когато става дума за развитие на заболяванията, свързани с тютюнопушенето. В тази статия д-р Матю Холман, вицепрезидент и главен директор по научните въпроси и регулаторната стратегия на Филип Морис Интернешънъл (ФМИ), представя някои факти за никотина и отговаря на въпроса защо наличието и споделянето на точна информация за никотина е важно.

Д-р Матю Холман притежава докторска степен по биохимия от Университета на Мериленд в Колидж Парк. Той е вицепрезидент и главен директор по научните въпроси и регулаторната стратегия в централата на ФМИ за САЩ. Д-р Холман се присъединява към ФМИ, след като е работил повече от 20 години в Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), последно като директор на Научното звено в Центъра за тютюневи изделия. В качеството си на Главен учен на Центъра, той играе важна роля при взимането на решения относно политиките, разработването на указания и ръководства, и надзора върху функционирането на стабилна регулаторна научноизследователска програма за тютюневите изделия.

Никотинът води до пристрастяване и не е без риск, като неговата роля за развитието на заболяванията, свързани с тютюнопушенето, често се тълкува погрешно. Представени са основните факти, които стотиците милиони пълнолетни пушачи, а и лекарите би трябвало да знаят за никотина и за бездимните алтернативи на тютюнопушенето, за да могат да направят по-добър избор от това да продължат да пушат.

Никотинът е стимулант на растителна основа

Никотинът принадлежи към клас органични съединения, наречени алкалоиди, и се среща в природата  - в много ниски дози в растенията от семейство „Картофови“ – в доматите и картофите,а е широко известно е, че той се съдържа в най-високи концентрации в тютюневото растение. Първичната функция на това химично съединение в посочените растенията не е категорично установена, но проучванията показват, че поне една от неговите функции е да предпазва растението от инсекти.

Ефектът от никотина за хората обаче се различава от ролята му в растенията. Още в праисторически времена хората са открили, че  димът, образуван при горенето на тютюна, има стимулиращия ефект и оттогава пушенето се е превърнало в най-разпространената форма на прием на никотин. Никотинът води до пристрастяване и е една от причините, поради които хората пушат, като има и други фактори, които допринасят за пристрастяването към пушенето, като например ритуал, сетивно изживяване и социална среда.

Никотинът активира системата за възнаграждение в мозъка

Общопризнат факт е, че пристрастяващите свойства на тютюнопушенето се дължат на сложно взаимодействие на различни фактори, включително, но не само на никотина. Тези фактори подсилват значително действието на самия никотин. Излагането на никотин и мащаба на ефектите от него се влияят също така от индивидуални особенсоти, като начина на пушене, метаболизма, индекса на телесна маса и генетиката на индивидите.

Никотинът може да се приема от организма по разнообразни начини, например през белите дробове, устата или кожата, т.е. чрез пушене на цигари, дъвчене на тютюн или използване на никотинови пластири.  Дозата и пътят на въвеждане обуславят скоростта и интензивността на усвояването на никотина. След като бъде приет, той навлиза в кръвообращението и се транспортира в различни концентрации до всички тъкани и органи, включително до мозъка. Никотинът модулира „системата за възнаграждение“ в мозъка, свързвайки се със специфични рецептори, разпределени в някои части на мозъка. При свързването с тези рецептори той предизвиква отделяне на допамин, GABA (гама-аминомаслена киселина), глутамат и норадреналин. Вследствие на това никотинът може да стимулира и в крайна сметка да оказва влияние върху краткосрочни мозъчни функции, отоворни за емоциите, ученето и паметта.

Действието на никотина в мозъка може да доведе и до физиологични ефекти извън мозъка. Например в кръвообращението се освобождава химичният медиатор епинефрин, което води до краткотрайно стесняване на кръвоносните съдове, повишено кръвно налягане и ускорен сърдечен ритъм.

При продължителна стимулация с никотин мозъкът се адаптира към наличието му, но това е обратим процес, когато човек спре употребата на продукти, съдържащи никотин. Този процес на стимулация с никотин може в крайна сметка да доведе до затруднения при отказването, но спиране на пушенето е възможно и милиони пушачи успяват да спрат всяка година.

Но никотинът не е това, което прави цигарите толкова вредни  

Никотинът води до пристрастяване и не е без риск. Непълнолетните, бременните жени, кърмачките и хората с различни заболявания, като например сърдечни заболявания, хипертония или диабет, не трябва да употребяват продукти, съдържащи тютюн или никотин. Най-високият риск от вредно въздействие на тютюнопушенето е свързан с горенето на тютюна, при което се образува дим. Тютюневият дим съдържа над 6 000 химични вещества, 100 от които са класифицирани от различни здравни инситуции като вредни и потенциално вредни вещества, допринасящи за развитие на заболявания, свързани с пушенето.  

Премахването на горенето и произтичащото от това драстично намаление на концентрациите на вредни вещества е крайъгълният камък в разработването на бездимни алтернативи. Тези продукти не са без риск, съдържат никотин, който води до пристрастяване, но те могат да осигурят вкус, ритуал, усещане и нива на никотин, сходни с тези на цигарите, така че да спомогнат на пълнолетните пушачи, които иначе ще продължат да пушат, да преминат изцяло на тях.

За съжаление, хората често не правят разлика между ефектите на никотина и по-вредните ефекти на тютюневия дим, което от своя страна пречи на пълнолетните пушачи да разберат това, че различните изделия, съдържащи никотин носят различна степен на риск. Тези погрешни схващания не се ограничават само до потребителите – някои специалисти също смятат погрешно, че вредните ефекти от цигарения дим се дължат на никотина.  

Дори и лекарите често имат погрешно разбиране за рисковете от никотина

Комисарят на Агенцията по храни и лекарства на САЩ (FDA) и директор на Центъра за тютюневи изделия завява през 2017 г.: „Никотинът, макар и не безвреден, не е пряка причина за развитие на дължащите се на тютюнопушене онкологични заболявания, белодробни заболявания и сърдечни заболявания, които убиват стотици хиляди американци всяка година. Подходът на FDA за намаляване на огромния брой жертви от употребата на тютюн трябва да се основава на осъзнаването на следния фундаментален факт: първопричината за вредните последствия за здравето са други химични съединения в тютюна и дима, които се образуват в процеса на горене.“

Действително, буди удивление информацията, че според проучване от 2022 г. Почти 80% от лекарите в света смятат, че никотинът причинява рак на белите дробове. И не само това, над 80% от лекарите в САЩ, включително кардиолози, смятат, че никотинът е причина за развитие на сърдечносъдови заболявания и още, над 80% от лекарите в страната, включително пулмолози, смятат, че никотинът причинява хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Друго проучване от 2022 г. Разкрива, че над 60% от американските лекари смятат, че всички тютюневи и никотинови изделия са с еднакъв риск. А 22% от лекарите в САЩ препоръчват бездимни алтернативи на своите пациенти пушачи, като по-добър вариант в сравнение с продължаване на пушенето.

Най-добрият избор за всеки пушач е да спре да пуши, а още по-добре, да не започва никога да употребява тютюневи и никотинови изделия. И все пак, много хора ще продължават да пушат. Затова точното разбиране на ролята на никотина и на категорията на бездимните продукти е от съществено значение за стотиците милиони пълнолетни пушачи, които не се отказват от тютюнопушенето. Прецизната и неподвеждаща информация, по-добрата осведоменост и наличието на по-добри възможности за пълнолетните пушачи, които иначе ще продължават да пушат, ще спомогнат да се ускори краят на цигарите.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.