Микроскопичните жители на червата са неподозирано важни за здравето

Повечето хора вече знаят за ролята на добрите бактерии в лечението на стомашно-чревни разстройства и превенцията на диария по време и след прием на антибиотици. Но все още малко са запознатите с ролята на пробиотичните щамове за изграждане и поддържане на общия имунитет.

Какъв е механизмът, по който добрите бактерии ни предпазват от потенциални заплахи и какви са те?

Новородените нямат микроорганизми в червата и поради това в началото на живота си нямат защита. Микробната флора, която се поселява постепенно със захранването на бебето, стимулира възникването на имунни клетки в лигавицата на червото, които именно са защитата на организма от инфекциозни, алергични, имунни и дори злокачествени заболявания. Имунитетът, осигурен от пробиотичните бактерии в лигавицата на червото, е най-мощната преграда срещу враждебните външни фактори – патогенни бактерии, вируси, токсични продукти и храни, канцерогени. Нормалната флора освен това подпомага възстановяването на лигавицата при естествения процес на стареене на клетките. Същото е при възстановяването на увредената по различни причини чревна лигавица. В стомаха обикновено няма микроорганизми. В долните отдели на тънкото черво по брой те са междинни между горните сегменти и тези на дебелото черво. Именно там се съдържа основното количество нормална микробна флора. Когато тя е нарушена като състав и/или като обем, това състояние се нарича дисбиоза. Най-често става въпрос за намалени полезни микроорганизми като лактобацили, бифидобактерии и т.н. и за увеличени патогенни бактерии. Когато вредните бактерии вземат връх в храносмилателната система, те се качват в горните сегменти на тънкото черво. В резултат на ферментационни и гнилостни процеси се получава подуване на корема, увеличават се газовете, нарушава се смилането на въглехидратите, мазнините и белтъчините. Появява се диария, която понякога налага лечение с антибиотици и пробиотици. При леки форми на дисбиоза е достатъчно лечението само с пробиотик.
Интересът в целия свят към пробиотиците расте именно защото те влияят общо на здравето, не само върху състоянието на стомашно-чревния тракт.

Често се поставя въпросът не е ли достатъчно за поддържането на нормална чревна флора да се приемат хранителни продукти, съдържащи естествени пробиотици. Още повече именно изследванията на нобелиста Иля Мечников откриват връзката между дълголетието на българите и бактерията, която превръща прясното мляко в кисело. Днес тя е известна в цял свят като лактобацилус булгарикус. Но съвременните реалности са доста по-различни. На първо място никой не може да гарантира колко и какви пробиотични бактерии се съдържат в прекалено дълготрайното ни заводско кисело мляко. Все пак, ако човек е напълно здрав и редовно приема качествени млечнокисели продукти, е възможно това да е достатъчно за него. Но при проблеми с храносмилателната система или с общата устойчивост на организма решението е прием на пробиотични продукти. Създадени са множество препарати, съдържащи от добрите микроорганизми. Но качественият продукт в това направление изисква усъвършенствана биотехнологична процедура, висока компетентност и сложна апаратура. Освен да са добре подбрани, микроорганизмите трябва да са жизнеспособни и достатъчно на брой. Особено важно е да не загиват по пътя си към червата, преминавайки през киселинната среда в стомаха. Качествените пробиотици изискват съхранение в хладилник, защото съдържат действително жизнеспособни щамове от полезни бактерии. На българския пазар такъв продукт е „Лакто-4“.