.jpg)
Можеше ли медицината да спаси... Едуар Мане
Художествената изложбата „Парижки салон“ се откривала всяка година и нито веднъж не преминавала без скандал. Но Едуар Мане надминал всички художници, превръщайки се в обект на всеобща ненавист.
Две от неговите картини – „Закуска на тревата“ и „Олимпия“ – предизвикали толкова бурна реакция у публиката, че управата на Парижкия салон била принудена да постави полицейска охрана пред тях.
Нарушител на спокойствието
Художникът не се отчайвал и рисувал непрекъснато нови картини. Той бил измъчван от постоянна слабост, но я отдавал на огромното нервно напрежение, което изпитвал в стремежа си да спечели благоволението на Парижкия салон. На болките в левия крак той изобщо не обръщал внимание, защото ги възприемал като последствие от войната – Мане доброволно се записал да участва в защитата на родния Париж по време на обсадата от пруските войски през 1870 г. и бил принуден денонощия да лежи в окопите.
През 1877 г. болката в крака започнала да му пречи да се движи и художникът най-накрая отишъл на преглед. Лекарят не казал нищо определено и Мане си поставил сам диагноза – ревматизъм.
Той не издържал да стои дълго пред статива и често си полягал на дивана, за да си почине. Болките в крака го измъчвали толкова силно, че художникът помолил лекаря да му изписва обезболяващи средства. Отварата от опий му помагала, но се налагало непрекъснато ходене до аптеката. Стигнало се дотам, че измъченият Мане преминал на пастели, които се рисували по-лесно от картините с масло.
Омагьосан кръг
В края на 70‑те години художникът започнал да пада на улицата, защото краката му отмалявали. Той бил прегледан от известния лекар Сиреде, който установил нарушена координация на движението и поражение на артериалните съдове и препоръчал хидропроцедури. Мане търпеливо посещавал парижката лечебница и съвестно спазвал всички указания на медиците: редувал душове с масажи и се разхождал на чист въздух. Състоянието на художника не само не се подобрило, но симптомите се проявили и в десния крак. Мане изпаднал в депресия.
След 2 години той вече не можел да пази равновесие дори и докато ходи в стаята си. Мане се движел с мъка, а още повече го затруднявало стоенето пред статива. Той рисувал единствено букетите, които му изпращали почитателите.
Накрая болките в краката станали непоносими, появили се признаци на гангрена. Свикан бил консилиум, но заради тежкото състояние на болния лекарите не рискували да ампутират крака му. Само след 3 седмици операцията станала наложителна, но няколко дни след хирургическата намеса Мане починал от следоперационна инфекция.
Изучавайки подробно симптоматиката на болестта и начина на живот на художника, биографите правят извод, че Мане е страдал от последствията на нелекуван сифилис, който е поразил нервните окончания на гръбначния мозък. Той се заразил в младостта си, когато бил юнга на кораб, който плавал до Аржентина. Състоянието му било усложнено от съпътстващи заболявания - захарен диабет или атеросклероза.
Съвременният подход
Дегенерацията на гръбначния мозък се получава в късния стадий на невросифилиса и в днешно време се среща рядко. Лекува се с антибиотици от групата на пеницилина. В случай на устойчивост на възбудителя към антибактериалните препарати се изписват производни на бисмута или арсена. В повечето случаи прогнозата е благоприятна.
