Без неизвестни

Германия, август 2016 г. Магистралата между Франкфурт и Фрайбург. Три платна в посока плюс аварийни. Няма ограничение, но на места има знаци за максимално разрешена скорост, нищо че пътят е широк и без драскотина. Движа се в участък, в който знакът сочи 110 км. Нарочно се престроявам в най-лявата скоростна лента и заковавам стрелката на 110. Минавам доста километри така. Зад мен (малък опел, 80 к.с.) са наредени мощни мерцедеси, ауди, BMV, джипове. И нито едно просветване с фаровете, още по-малко клаксон или заплашително смаляване на дистанцията. Дори когато ограничението отпада, за известно време оставам в тази лента и се движа със същата скорост. Отново никаква агресия от колите зад мен. Когато минавам вдясно, повечето дръпват бързо напред.

България, септември 2016 г. Магистралата София - Бургас. Две платна в посока плюс аварийните. Валидно е обичайното ограничение от 140 км/ч. Между впрочем най-високото в Европа, като се изключи Германия. Пътят като цяло е добър, но не е като немския. А и през няколко десетки километра има ремонти и преминаване в насрещното. Движа се в участък без ограничения със 140 в лявата лента. След броени секунди ме застига нелуксозна, но очевидно мощна кола, която започва да мига. Не се отдръпвам. Не е полиция или спешна помощ, няма лампа и сирена, аз карам с максимално разрешената скорост. Следва опасно приближаване и рисково задминаване, по-скоро заобикаляне отдясно. Придружено със съответните еднозначни жестове на ръцете на младежите вътре. След това отново фарове и клаксони… Десетки ме надминават с не мога да си представя каква скорост. Какво има да се чудим, че гинем по пътищата като мухи… А само с някакви си камери това може да спре…