За съдебната реформа

Решенията на депутатите относно правосъдието за пореден път се разминават с реалните очаквания на обществото. И за децата е ясно, че увеличените на книга наказания за престъпленията, към които има засилен публичен интерес, няма и не могат да доведат до превенция на тези деяния. Достатъчно е да се направи анализ на влезлите в сила през последните 5 години присъди, за да се види, че наложените наказания са далече под възможната горна граница. Т.е. съдът и в момента не е ограничен да наказва по-строго, но не го прави. Няма никаква гаранция, че ще го прави, когато в Наказателния кодекс бъдат записани по-високи максимални срокове за лишаването от свобода. Тенденцията не само у нас, но и в целия демократичен свят е за пестеливост по отношение на вкарването на престъпници зад решетките. Ако това ви разгневява, спомнете си какво става с масовия убиец от Норвегия Андеш Брайвик, който за убийството на 77 младежи, раняването на 155 души и нанасянето на колосални материални щети, получи присъда от 21 г. затвор, където разполага с три помещения: едно за почивка, сън и гледане на DVD или телевизионни филми; второ - за работа с компютър и трето, оборудвано като фитнес зала… Какво да говорим?

Всъщност отдавна е известно, че най-важният критерий за справедливост след престъпление е бързината и неотменимостта на наказанието, дори и то да не е по размер според масовите очаквания. Ето това трябва да се промени главно у нас. А ние дори глобите за превишена скорост не можем да съберем… И на второ място да се изгради адекватна система за съдебни експертизи, която да привлича, мотивира и задържа добри професионалисти. Защото в момента много от делата се бавят заради проблеми с експертизите.

Отделно от това, след като по Конституция цялата власт произтича от народа, това означава, че и съдебната власт произтича от народа и няма как съдии да твърдят, че не дължат обяснение за свои актове, които понякога драстично се разминават със здравия разум и чувството за справедливост. Трябва да има механизъм за обществена оценка на работата на всички в съдебната система, защото в момента е публична тайна, че магистрати със сериозни професионални, личностни и характерологични проблеми (меко казано) продължават да правораздават и никой нищо не може да направи.

А ако попитате хората кой е най-големият им проблем, свързан с правосъдието, той няма да е в областта на наказателното право. Масовите очаквания са за бързи, адекватни, прозрачни и справедливи решения по гражданските и корпоративните дела, свързани с имоти, договори, делби, разводи, наследства и т.н. От това се интересува и бизнесът, от който очакваме  инвестиции. Когато компаниите нямат доверие в правосъдието в една държава, не са склонни да влагат милионите си в нея. Това са реалните теми за съдебна реформа. Другото са общи приказки и опит за предизборни агитации.