За ползата от пандемията

Преди да настъпи „чумата на ХХI век“ си бяхме внушили, че ни очаква постоянен и пълен възход, който можеше да бъде смущаван от време на време единствено от икономическите кризи и глобалното затопляне. Медицината решително вървеше към победа над основните заболявания, които причиняват преждевременна инвалидност и смърт – сърдечносъдовите и онкологичните. Инфекциозните болести дори не бяха тема – бяхме ги оставили за приоритет на Третия свят. За хората в активна възраст, поне у нас, здравето не беше тема. Някак си „бабешко“ изглеждаше да се говори за болежки, профилактика, превенция. Ядяхме, пиехме и пълнеехме и бяхме отложили за старостта мислите как ще се справяме с пораженията върху тялото и психиката от модерния високотехнологичен живот, протичащ основно върху дивана, стола и в заведенията...

И ето, че дойде Вирусът с главна буква! Наложи се всеки да разбере какъв е този микроорганизъм, започнахме да четем какво са антигените и антителата, цитокините и причиняваната от тях буря, тромбоза, сатурация и т.н. – все понятия, които, дори и да сме чували в училище, са минавали покрай съзнанието ни, без да проникват в него. И най-лошото: видяхме как животът може да приключи буквално за броени дни, без оглед на възраст и здравен статус и често без възможност да видим за последно любимите хора...

Със сигурност на този фон започнахме да подреждаме по друг начин приоритетите си. Пожеланието за здраве на всички празници излезе от шаблонните приказки и се изпълни с огромно съдържание. Замислихме се колко са важни дребни на глед, но понякога фатално важни неща, като старателното измиване на ръцете и поддържането на добра хигиена във всяко отношение.

Надявам се да сме разбрали и друго: това, което пандемичният вирус ни причинява за много кратко време, в предишния си нехаен към здравето живот, ние сами си причинявахме, но в течение на години – обездвижване, хаотично ядене и пиене, безсъние, неглижиране на сигнали за хипертония, атеросклероза и диабет. Съдбата ни принуди да се вгледаме в себе си и в начина, по който съществуваме. Ако сме умни, ще съберем две и две и ще си направим изводи, надхвърлящи желанието за оцеляване в конкретната криза. Дано!