.jpg)
Безотговорност в цифри
Петър ГАЛЕВ
Не разбрах защо данните от статистиката, че нацията ни се стопява, бяха изведени като новина. Нали новина е нещо ново, което в момента научаваме? А фактът, че народът намалява и застарява, а цели региони на България се обезлюдяват, не е нито днешен, нито вчерашен. И така ще бъде, докато човешкият живот в страната ни не повиши драстично цената си.
Разбира се, не става въпрос за парична сума, а за негласния обществен договор, на базата на който функционираме като общество. Отдавна е установено, че качеството на дадена общност се определя основно по отношението към двете полярни възрастови групи – децата и старите хора. Едва ли някой ще оспори, че съвременната ни държава не е приятел нито на едните, нито на другите.
Главното за децата е отговорност за здравето, сигурността, възпитанието и образованието им. Ако някъде в тези области имаме успехи, те са основно на ниво семейство, а не на равнището на обществения приоритет. За възрастните хора да не говорим! Нито една европейска практика за истинска грижа към тях не е намерила място във всекидневието ни.
Напротив, представителите на третата възраст често се чувстват излишни и изоставени от всички. Няма социално-финансов механизъм, чрез който те да живеят достойно, без да са в тежест на никого. Какво да очакваме тогава от статистиката? Тя ще отчита все повече младежи с еднопосочен билет за навън и стари хора, чийто потенциал не сме се научили да използваме. А ще ни се наложи, защото третата възраст става преобладаваща в цяла Европа. Трябват ни днешни умни решения, за да видим светлина в тунела след 20 години.
