.jpg)
Човекът като гражданин
Петър ГАЛЕВ
Ако някой ми беше казал, че за нула време на едно място в центъра на София ще се съберат програмисти и оперни певци, рокаджии и съдии, писатели и чиновници, журналисти и лекари, университетски преподаватели и режисьори, инженери и художници, студенти и учители, сигурно нямаше да му повярвам. Не и преди петък, 14 юни 2013 година. Денят, в който България доказа, че не за единия хляб живее човек на този свят.
Хората бяха обединени от обидата, че някой жестоко и саркастично им се подиграва; чувстваха се като в злокобен театър на абсурда и стотици пъти изговаряха помежду си въпроса кои и какви са движещите сили на случващото се във видимия спектър на държавното управление. Защото всички са наясно, че зад завесите мирише лошо, а под дебелия пласт грим по лицата на лъскавите кукловоди избиват гноясали морални циреи. И като екстракт на всичко известна журналистка с крехка физика беше пребита посред бял ден заради предаването си. Но в случая някой подцени гражданите с късогледата презумпция, че могат да се бунтуват единствено и само за пари.
Едва ли сте обърнали внимание, но в събота беше Видовден. Старинното вярване е, че тогава излизат наяве всички сторени злини и падат градушки като възмездие за грехове. Тепърва ще се разбере какво от подготвяния подземен урожай е отнесла градушката на народното недоволство. И дано за всички вече да е станало ясно, че от такова природно... пардон – народно явление няма предпазване. А по изключение в българския календар Видовден ще е всеки ден. Поне докато и при публиката, и зад кулисите замирише на чисто.
