Диалектика

Петър ГАЛЕВ

С отдалечаването от 14 юни се увеличи броят на онези, които се учудват или се правят на учудени защо гражданските протести в България продължават. Скандалното назначение е отменено и всичко би трябвало да си върви нормално и спокойно.

Тази логика налагат застъпниците на статуквото. Сякаш забравят, че доверието и моралната легитимност са основни стълбове на всяка власт, независимо от следизборните аритметики, които са позволили съставянето на правителство.

И когато доверието е счупено заради грубо и демонстративно погазване на общественото чувство за справедливост, липсата на гражданска реакция щеше да е истинският проблем на страната ни. При това не става дума само за потреса от опита за силово налагане на откровено неприемлива персона.

Хората не могат да си обяснят как напълно противоположни наглед партии влязоха в коалиция без публично споразумение и само гадаят какви пазарлъци стоят зад това. А факторът, от който пряко зависи дали да работи парламентът, не подлежи на благовъзпитан коментар. И като класическо допълнение върху народа се изливат обещания за отваряне на кранчето с меда и маслото.

Ти му викаш, че му нямаш вяра, то ти вика, че ще ти даде пари... Нещо като индулгенции за грехове. Ама вече сме го играли широкото отваряне на кесията. После става страшно, ако благата не са реално заработени в икономиката.

Вече и децата знаят, че без честни управници, независимо от цветовете им, никога няма да сме по-добре материално. Затова са протестите. Не делете хората на февруарци и юнци. Сега е друго време разделно – на граждани и на клептокрация.

 

Сподели във Facebook