Духовен отпор
Петър ГАЛЕВ
Сигурен съм, че много ефективна, а и напълно възможна форма на продължителна гражданска демонстрация е всеки да прави в личния си живот обратното на това, от което е недоволен в обществения. На наглостта в публичните отношения можем да отговорим с вежливо държание помежду си.
На грубото погазване на закона можем да противопоставим спазването на дребните наглед правила, с които всекидневно се срещаме – как шофираме и паркираме, къде пресичаме, къде и как си изхвърляме боклука. На незачитането на правата ни в различни сфери нека отвърнем със състрадание и внимателно отношение към по-слабите и затруднените.
Пред нахалната простотия да сложим стена от прочетени книги. На нежеланието за промени в партиите да покажем, че гражданите могат да се променят към добро и без „генерална линия”. Иначе още дълго ще се въртим в омагьосания кръг на очакването първо другите да си оправят кривиците, а пък след това ние да си изгладим недостатъците.
Ако създадем малко по-човешка среда, всеки в сферата, в която живее, работи и се движи, постепенно това ще се разпространи и ще зарази мнозинството. А когато вкусим от обществото на споделената отговорност, на уважението към другия, на искрената подкрепа към нуждаещите се (без лявата ръка да не знае какво прави дясната), тогава няма да има връщане назад.
Политици, кризи и катаклизми не могат да изтръгнат из корен духовността и човечността. Те са истинската спойка в едно общество. А всекидневната им демонстрация е най-тежкият укор към тези, които не ги изповядват.