Епидемия от наивитет

Освен глобалните драми, които тресат земното кълбо, една по-трудно забележима ерозия се е настанила в двете полукълба, които трябва да запълват главите ни. Комуникационно-технологичният бум ни създаде чувството на пълна леснина – всичко е на разстояние един клик или мигновено щракване на дистанционното. Няма особена нужда от четене на дебели и тънки книги, нито от губене на време в разсъждения. Което ни трябва да знаем, го получаваме в смлян вид и с приятна глазура от екрана и монитора. Дори имаме разнообразие в менюто. Онзи ден плакахме от съчувствие към един мил дядо, дето дал бъбрека, който му се полага, на детенце. Ама че това е по принцип невъзможно по редица причини, няма кой да мисли и да се съмнява, включително редакторите в големите медии. Важно е да имаме вълнения, нали сме хора все пак. Но не си мислете, че само ние сме така! Преди това целият свят беше изпаднал в превъзбуда, че някакъв експерт, докато коментира от дома си нещо на живо по телевизията, децата му влезли в кадър, а жена му ги извела от стаята. След това имаше коментари, лайквания, пресконференции, групи за подкрепа, анализи, все едно пак е открит пеницилинът. Изобщо добре ни забавляват като масова публика, не можем да отречем това! Само дето утвърждаващият се психо-емоционален инфантилизъм в крайна сметка ни прави тотално и лесно манипулирани. В стила „подаръци ще има за всички от сърце“ мина и предизборната кампания по студиата. Никой нищо не каза и ние нищо не разбрахме, ама през телевизора си поизтръскахме върху политиците насъбраното напрежение. Сега остава да заключим прословутото „Няма да им гласувам“, за да са напълно доволни тези, които разчитат на масовото ни изумяване…