Градус по наследство

Петър ГАЛЕВ

Има една граница на семейна цивилизованост, прекрачването на която води до тежки последици. Доказателството е очевидно – шестима млади хора се намират между живота и смъртта, но не поради лошо заболяване, война, природно бедствие или пътна катастрофа. Не защото живеят в гладуващите райони на Африка. А защото са изпили произволно попаднала им течност, която са взели за „домашен алкохол”.

Говоря за цивилизованост, защото точно до това опира коренът на злото в този случай. На първо място изниква въпросът наистина ли напиването е основният начин за забавление на децата ни. Ако е така, вината не е в тях, а в нас – възрастните.

С какво да запълват времето си наследниците ни, ако не са видели около себе си друго, освен всекидневни обилни почерпки. За тях това става престижно, то е неосъзнат заместител на древната племенна инициация, с която си извоюваш права в света на зрелите. Истината е, че в много домове интелектуален контакт между поколенията липсва, а символът „семейно огнище” е заменен от образа на казана за ракия.

Която се вари от каквото попадне под ръка. Именно затова младежите не са се усъмнили, че в шишето има нещо, което не е за хора. Те от опит знаят, че може в къщата да няма хляб или книги, но да няма шльокавица е абсурд... Дано отровените този път да оцелеят! Но проблемът ще се реши кардинално не в реанимацията на „Пирогов”. В интензивното отделение на собственото си съзнание трябва да вкараме ценностите, които предаваме на следващите поколения. А там нито етанолът, нито метанолът имат място.

 

Сподели във Facebook