Гърмен като България

Петър ГАЛЕВ

Дали вече сме разбрали, че кризите в Гърмен, Катуница, Самоков и на още много места не са нещо изолирано, временно и отминаващо като всяко тридневно чудо. Експертите казват точно обратното – в идните години ще е чудо, ако три дни не се разтресем от пореден скандал с участието на циганите. Другата лоша новина е, че бързо решение няма, ако изобщо има някакъв оптимистичен изход. Но със сигурност криминално-скандалният градус ще падне, когато политиците спрат да използват малцинството като евтина машинка за гласуване.

Точно това изкушение създаде отровната последователност от събития, които болезнено познаваме. Сега трябва открито да кажем на европартньорите си, че не можем да се оправим с така наречената интеграция, нито с умелото използване на пропуканата ни социална система. Европа ще трябва да се ангажира с експерти, програми и пари, отдавна не е достатъчно периодично да се оплакват от масови набези на хора, драстично разминаващи се с техния тих, подреден и чист начин на живот. Връщането им у нас и в Румъния нищо не решава. Но и всеки гражданин на България ще трябва да приеме, че няма „цигани“ като цяло, нито „българи“ като цяло.

Тепърва трябва да се учим на първолашкото от гледна точка на демокрацията оценяване на всеки човек само по качествата и проявите му, а не по количеството меланин в кожата. Ако реално приемем в кварталите, училищата и местоработите си малцинствени представители, искащи и опитващи се да изплуват от гетото, нищо чудно и други техни събратя да ги последват. Но създаването на условия и среда за това си остава отговорност на държавниците. С насилие нищо няма да оправим!